Има индикации, че финансовият министър Симеон Дянков е започнал да се вслушва в чужди мнения, когато става дума за изготвянето на законодателни актове. На тази мисъл навежда приетият на 26 септември от Министерския съвет проектозакон за публичните финанси. Първоначалният му вариант бе качен за публично обсъждане на сайта на Министерството на финансите още през август. Възможно е експертни дебати по него да е имало, но те в никакъв случай не са били публични. По проектодокумента в медиите се изказаха малко специалисти и техните забележки бяха по-скоро принципни. Никой не навлезе в детайли. Единствено сдружението на общините изрева, че финансовата независимост на местната власт се ограничавала. Но това те го правят преди приемането на всеки бюджет.
Служители в Министерството на финансите обаче твърдят, че приетият от правителството проект много се различава от публикувания през лятото вариант. Около 40% от текстовете в него били, къде повече къде по-малко коригирани. Дали това е така, външно лице трудно може да установи, тъй като обсъжданият от правителството вариант не е качен нито на сайта на финансовото ведомство, нито на този на Министерския съвет. А и в електронната база данни на Народното събрание такъв проектозакон все още липса.
От стенограмата на правителственото заседание на 26 септември става ясно, че разглежданият вариант на проектозакона за публичните финанси е променен в сравнение с първоначалния. Дянков изрично е съобщил, че законът ще влезе в сила от 2014-а. В първия проект тази дата бе 2013-а и по този повод преди месец БАНКЕРЪ писа, че подобен срок е неразумен, защото ще внесе нормативен хаос при прилагането на бюджета за 2013-а. Причината е, че процедурата по изготвянето и приемането му ще върви според сега действащия Закон за устройството на държавния бюджет, а изпълнението на приходите и разходите трябваше да става според новия Закон за публичните финанси. Не е ясно дали тази забележка е направила впечатление на хората от ведомството на Дянков, или те сами са се усетили, но този проблем вече не съществува.
Пред другите министри от кабинета Дянков ясно е посочил
причините, поради които законът трябва да бъде приет
nbsp;
Първо, с него се цели въвеждане на разпоредбите на дял трети – това е т.нар. фискален пакт (от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз в Европейския съюз), към който България се присъедини. Това са т.нар. златни правила и напомням, че всъщност в нашето законодателство те са още по-строги – 2 на сто дефицит, 40 на сто дълг, а в другите дялове България засега не се е включила, обяснил Дянков на колегите си. Само че е пропуснал да изясни някои подробности. Най-напред защо, след като вече сме въвели по-строги правила от тези в европейския фискален пакт, трябва пак да променяме законодателството, и то като приемем чисто нов закон? Няма логика. Истината е, че страната ни е длъжна да въведе и правилото за
така наречения структурен дефицит
nbsp;
след като е декларирала, че се присъединява към Договора за стабилност. Това означава, че структурният дефицит не може да надхвърля 0.5% от БВП, а за държави като нашата, чийто дълг е под 60% от БВП, той може да достигне до 1 процент. Този текст чрез операцията copy/paste е вкаран в проектозакона за публичните финанси, но това е направено твърде нескопосано. Текстът за структурния дефицит е плеснат до този за дефицита на касова основа – до 2% от БВП. И въобще не е ясно как двете величини си кореспондират. Защото при определени икономически ситуации (в период на големи структурни реформи и спад в икономиката) двата вида дефицит могат и да влязат в противоречие един с друг. Освен това, както писахме още преди месец, редно е – дори заради прозрачността, правителството да изясни в законопроекта какви са правилата за формиране на този структурен дефицит. Това не е лека задача, тъй като формулата за изчисляването на въпросния дефицит съвсем не е елементарна. Тук не става дума за простата сметка приходи минус разходи както при касовия дефицит.
При структурния дефицит се вземат предвид бюджетните задължения, финансовите ефекти от провежданите структурни реформи и други подобни зависимости, чиято числова илюстрация е сериозно предизвикателство. Но без да се дефинира понятието структурен дефицит, формирането му ще си остане пълна мълга. Хората ще научават дали той е коректно сметнат или не едва когато излезе становището на Евростат по въпроса. Но тогава вече ще е късно да се правят призиви за затягане на редиците, защото България вече ще е в черния списък на ЕС.
Големият въпрос обаче е защо правилата за структурния дефицит не бъдат вписани в сега действащия устройствен закон за бюджета, а трябва да се приема чисто нов Закон за публичните финанси.
Тук стигаме до втората причина, налагаща приемането на проектозакона. И тя е необходимостта да се сложат
юзди върху произволното преразпределение
nbsp;
на държавни и общински средства. За Дянков това е и главният повод за написването на новия закон.
Вече има четири поредни доклада на Сметната палата, които най-общо казват, че в сегашното законодателство и финансовият министър, и кметовете на общини имат твърде голяма възможност, след одобряването на бюджетите от парламента или от общинските съвети, да правят някои значителни промени в техните пера. В смисъл да преместват средства от една политика за друга политика, казва Дянков на заседанието на Министерския съвет на 26 септември. Ще се съгласим с него, че финансовото ведомство е буквално в ролята на гаулайтер , когато става дума за текущото управление на парите на хазната през годината. Обикновено се вземат средства от ведомствата които са икономисали , и се прехвърлят суми към онези, които са похарчили повече от планираното. Това е практика, която съществува от началото на прехода до ден днешен. По този начин се управлява
ликвидността в държавните финанси
nbsp;
Това е най-лесната технология за управление в държава, която не разполага с големи финансови излишъци и държи под контрол както дефицита, така и размера на задълженията си. Вземаш от пълното наполовина ведро и преливаш в празното. Само че подобно поведение при управлението на хазната действа изключително деморализиращо на институциите, които успяват да спестят или пък да увеличат приходите си. Те губят стимула да го правят.
В много държави от ЕС има граници на подобно преразпределение, които в повечето случаи са до 5% от средствата в бюджетите на отделните ведомства. Може би е крайно време и нашата хазна да се подчинява на такива правила. Между другото по този начин ще се стимулира т.нар програмно бюджетиране, защото сега правителството харчи на калпак, където и колкото реши, без въобще да е ясно с какви резултати обвързва даването на държавни пари. Интересно ще бъде да видим как точно са записани ограниченията за преразпределение на средствата от хазната в проектозакона. Но по тази тема ще може да се разсъждава едва когато видим окончателния вариант на проектозакона в парламента. Важно е също така какви ще са санкциите за нарушения на разпоредбите в новия нормативен документ. В първия му вариант такива не съществуваха. Липсата им не е нещо необичайно. И в сега съществуващия устройствен закон не са посочени наказания за тези, които го нарушават. Което премахва дори моралните угризения пред нарушителите му. Финансовият министър се оплаква, че много общини нарушават правилата за управление на годишните си приходи и разходи. Със сигурност те ще продължат да го правят, след като никой не се опитва да им бръкне в касата. Същото важи и за министерствата и другите бюджетни ведомства. А и за самия Дянков. Та нали той пръв наруши бюджетната дисциплина, когато през 2009-а допусна дефицит с близо 50 млн. лв. по-висок от заложения във вече актуализирания закон за бюджета. И какво последва? Едно голямо нищо. Е, докато това е така, всички, които са на хранилката на държавната хазна, ще могат да си правят каквото искат – в това число и да си прекрояват бюджетите без санкция на Народното събрание. Нищо че в Наказателния кодекс пише, че нарушаването на закона е престъпление.
