Нова залъгалка с административната тежест

Migration Image

Административната тежест у нас е като хидра – колкото повече режат от нея, толкова по-голяма става. План след план, стратегия след стратегия, управляващите все ни убеждават, че намаляват регулаторните режими, а те все по-успешно давят и препъват бизнеса. С решението от 3 октомври правителството склони до 30 ноември да въведе нови 249 мерки за облекчаване на предприемачите, след като през август набеляза други 271-а, които трябва да бъдат изпълнение до края на октомври. Колко още остават, никой не знае. От години се говори, че бюрократичните пречки пред бизнеса произтичали от близо 750 регулаторни режима, но, кой знае защо, след всичкото рязане те пак си остават толкова.

В периода март-юни бяха проведени прегледи на регулаторните режими в всички министерства и бяха изготвени предложения за премахване на режими, които затрудняват малкия и средния бизнес, за намаляване на регулаторните разходи и степента на държавна намеса, намаляване на административната тежест, облекчаване на процедурите, намаляване на документите и на сроковете за предоставяне на услуги, казват от Министерския съвет. Явно обаче след като махнат някое изискване, чиновниците бързо го заменят с ново.

Сега се предвижда намаляване на необходимите документи за ползване на 84 административни услуги, съкращаване на сроковете за предоставяне на 54 услуги, отпадане на 42 услуги, обмен на информация по служебен път за 30 услуги, както и създаване на електронни регистри за 17 услуги. Най-голям брой мерки са предложени в сферата на здравеопазването (45), на земеделието и храните (43) и на икономиката, енергетиката и туризма (26).

Въпреки обещанията от август фирмите все още са задължавани да представят документи, с които администрацията на практика разполага. Такива са например удостоверенията за актуално състояние или съдебна регистрация. Тези данни са публично достъпни в Търговския регистър и могат да бъдат проверени от съответните органи, като е необходимо компаниите да посочат само единния си идентификационен код. Всъщност това е записано и в Закона за Търговския регистър. Според него, ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Търговския регистър, и представянето на актове, обявени в Търговския регистър. Дори е предвидена глоба от 100 до 500 лв. за виновните длъжностни лица при нарушение на тази разпоредба. Но нито чиновниците спазват закона, нито някой ги глобява.

Предложено бе също да се освободят малките и средните предприятия от задължението да подават отчетите си освен към Националния статистически институт и към Търговския регистър. Идеята е попълнената информация в електронния документ за НСИ да се използва и за регистъра. Това би трябвало да облекчи работата на над 300 хил. фирми в страната, но дали наистина ще се случи?

Чакаме и обменът на информация между отделните ведомства да става по електронен път, но засега се налага да носим един и същ документ от гише на гише.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст