Чуждестранните инвеститори някак все прескачат България, нищо че правителството не спира да тръби как сме най-привлекателната страна в региона с ниските данъци и макроикономическата стабилност. Вложенията у нас за периода януари-юни 2012-а са само 221.4 млн. евро, или 0.6% от брутния вътрешен продукт. Очевидно е, че нещо не ни харесват – и на Запад, и на Изток. А явно и плоският ни данък е станал толкова плосък, че зад него вече се виждат всичките налози, такси и социални вноски, които биха задавили и най-големите компании.
За да поправи тази несправедливост, държавата в лицето на Българската агенция за инвестиции е решила да излъска имиджа ни като инвестиционна дестинация. Може и да не е ясно каква точно е ползата от работата на въпросната структура през годините, но е сигурно, че тя със завидни темпове усвоява милиони от европейските фондове. След като през септември извади 4.5 млн. лв. за рекламна кампания в чужбина, сега агенцията е приготвила още 568 хил. лв. за подобни дейности със спорен ефект.
В случая с парите ще се снимат четири 27-минутни документални филма на английски език. Те ще се излъчват пред специализирана публика (потенциални инвеститори, консултанти, журналисти и др.) в рамките на инвестиционни форуми, семинари, кръгли маси и конференции. За всеки е ясно, че подобна мисия е малко вероятно да сполучи. Но пък изпълнителят ще вземе по около 130 хил. лв. за направата на всеки един от тях. Без съмнение подобен бюджет, и то за късометражно рекламно клипче, за което дори няма да се наемат актьори, е мечта за всеки режисьор и продуцент. Само за сравнение, игралният 95-минутен филм Лора от сутрин до вечер (на Димитър Коцев-Шошо), който се въртя по кината тази пролет, е направен с 10 (десет) хил. лева.
Бонусите за изпълнителя не свършват дотук. Държавната агенция е предвидила и още 48 хил. лв. за самите 12 хил. DVD диска, на които ще се записват продукциите (всяка ще е с тираж от 3000 броя). И за да не се налага да смятате, ще кажем, че се падат по 4 лева на диск. Това си е направо удар в десетката при положение, че един брой от магнитния носител се продава на дребно за по 50 стотинки, а при такава голяма поръчка цената неминуемо би слязла доста надолу. Каквито и обяснения да се дават, че имало разходи за труд, за записване на дисковете и т.н., сумата си е истински подарък.
Още по-интересно става, като видим с какво точно ще омайваме чужденците. Първият документален филм щял да създаде визия за индустриалните зони на България като привлекателни и най-бързо реализиращи се механизми за привличане на инвеститори и осигуряване на условия за стартиране на дейността им по най-бързия начин. Тук чиновниците действително много точно са написали, че визията трябва да се създаде, защото такава просто няма. Въпреки че за промишлените паркове се говори от години и дори беше създадена Национална компания Индустриални зони с капитал от 100 млн. лв., у нас работят само шест такива, от които три са частни – в Русе, Раковски, Марица, Куклен, Видин и Свиленград. Големият им проблем пък е, че нито една от тях не може да предложи кой знае какво на големите инвеститори – нито достатъчни по площ терени или халета, нито необходимия човешки ресурс в региона. В клипа щял да се представи още и потенциалът за развитие на някоя от бъдещите индустриални зони – Бургас, Божурище и Карлово. Лошото е, че тези обекти и до днес стоят само на хартия, така че пак ще хвърляме на някого прах в очите.
Следващият филм ще е посветен на приоритетните сектори за развитие и ще представя възможностите и конкурентните предимства на страната в машиностроенето, електрониката, химическата индустрия, транспорта, информационните технологии, здравеопазването и земеделието. За целта ще се направят интервюта с директорите или мениджърите на водещите компании от тези сектори. Дотук добре, но изискването да се покажат експортни продукти, с които България е известна, както и разработките на научно-изследователски постижения и открития, значими в световен мащаб, направо буди насмешка. То ако наистина имахме такива продукти и открития, със сигурност нямаше да се налага да се напъваме за привличането на капитали с блудкави филмчета.
Недоумение буди и третият филм, който ще разказва за потенциала на човешкия капитал. Всеизвестно е, че наличието на квалифицирана работна ръка е един от основните фактори при избор на инвестиционна дестинация, но е чудно с какво точно ще се похвалим. Няма чуждестранна фирма у нас, която да не се е оплакала от зле подготвените кадри на пазара. Да не говорим, че в цели сектори като ИТ бранша и телекомуникациите има остър недостиг на работници. Освен полуграмотни висшисти, които са прекарали повече време в дискотеките, отколкото във вузовете , други няма. Просто такъв ни е човешкият матр’ял.
Затова пък ще се потупаме по гърдите с приноса на българи, успели в различни области в икономически развитите държави, както и с амбициите за положителни промени на български младежи и девойки, които учат в престижни университети на Европа и САЩ и техните нагласи за връщане в България, като служители и мениджъри в нови предприятия, създадени от инвеститори. Да се надяваме, че такива ще бъдат намерени, показани във въпросния филм и няма да се явят подставени лица със заучени реплики.
Може би най-смислен ще е четвъртият филм, който ще представя успешните компании от приоритетните за българската икономика сектори. Целта е ръководителите им, с опита си на успешни инвеститори, да изтъкнат мотивите си да изберат България като място за правене на бизнес, позовавайки се на конкурентните предимства на страната.
Кой точно ще се заеме с отговорната задача за заснемането на филмите, ще разберем най-рано на 22 октомври, когато е предвидено да бъдат отворени офертите на кандидатите. След подписването на договора победителят ще има пет дни, за да представи план-график на всички дейности за изпълнение на поръчката. След това в срок от две седмици трябва да подготви сценария и съдържанието на всеки от четирите документални филма. Едва тогава започва реалното изпълнение на поръчката, което е три месеца.
