Здравеопазването остана последният бастион, който въпреки негативните последствия от икономическата криза продължава ударно да привлича мултимилионни частни инвестиции. Само през 2012-а отвориха врати дузина многопрофилни болници и по-малки, но също скъпоструващи клиники, които още с появяването си заявиха амбиции да разрушат статуквото в здравния сектор. Мащабни капитали с български и чуждестранен произход се изсипват отвсякъде и чакат своята възвръщаемост.
В Софиямед на 4-и километър в столицата пазарджишкият бизнесмен д-р Михаил Тиков, собственик на фармацевтичната компания Булфарма, на верига аптеки в Пазарджик, както и на лечебни заведения в Пазарджик, Пловдив и Велинград, инвестира почти 40 млн. лв. с намерението да сложи ръка върху пациентите от източните софийски квартали Дружба, Младост, Слатина, Изгрев, Червена звезда и Горубляне.
Модерната клиника с медицински диагностичен център Еврохоспитал Пловдив бе построена само за шест месеца, като инвестицията за около 6 млн. лв. осигурява максимален капацитет от 1000 пациенти месечно. В нова сграда се премести и частната пловдивска болница Св. Иван Рилски, а пететажният комплекс на ул. Васил Левски бе реализиран чрез цялостно преустройство на бивше общежитие, за което също бяха похарчени милиони.
В Бургас започна работа новата МБАЛ Д-р Маджуров, построена за 14 месеца срещу 6.5 млн. лв. и разполагаща с шест отделения, 70 легла и модерна апаратура.
По данни на Министерството на здравеопазването през последните три години
общо 18 са новорегистрираните
nbsp;
и получили разрешение за лечебна дейност частни клиники, чиито легла надхвърлят 800. Те извършват скъпоплатените дейности като кардиология и рехабилитация и са разположени предимно в големите градове с развита здравна инфраструктура като София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Пазарджик. Именно Пазарджик е пионерът на частното здравеопазавне, след като още през 1991-а там се появи първата частна клиника в Източна Европа Хигия. Най-голямата инвестиция пък все още е в Токуда болница София, за чиито 1000 легла през 2006-а японската компания Токушукай медикъл корпорейшън вложи 120 млн. евро. И така се оказа, че след 20-годишен преход над една четвърт от всичките 430 болници у нас вече са частни.
Инвазията на частни капитали в здравеопазването ни
ще продължи с още по-бясно темпо
nbsp;
наред с растящите фалити на общинските болници в малките населени места. Здравната ни система в най-скоро време ще се превърне в 100% градска, каквито всъщност са и тенденциите в миграцията на населението. Въпреки критиката на управителя на Националната здравноосигурителна каса д-р Пламен Цеков, че само София е презадоволена с над 3000 легла отгоре, апетитите за строеж на нови здравни заведения на нейна територия остават големи. Огромна болница с турски капитали се строи в кв. Овча купел и вероятно ще бъде най-мащабната частна инвестиция в болничния ни сектор. По площ и капацитет тя ще се конкурира с мегаболницата Св. Георги, а за неин директор е спрягано името на д-р Спас Спасков, бивш дългогодишен шеф на Пирогов. Анонсираното като най-модерното здравно заведение в столицата Сити Клиник пък ще отвори врати през декември на Околовръстния път и ще развива кардиология и рентгенология с последно поколение апаратура на Филипс. Съосновател и управител на лечебницата е американският възпитаник в болничната администрация Илиан Григоров. Освен това е планиран и строежът на още две многопрофилни болници – Д-р Щерев и МБАЛ Надежда.
Плевенчани чакат реализацията на мащабен проект за първата високотехнологична многопрофилна болница в страната, която ще е с чуждестранно участие. Нови клиники се строят в Пловдив, Бургас, Варна и Кюстендил. В Хасково английската компания Симбиозис Хеълткер също иска да направи специализирана клиника с центрове по кардиология, онкология и лечение на диабет. Чака само разрешението на здравното ведомство.
Още с влизането си в скъпата игра новите участници на пазара
логично се прицелиха в парите
nbsp;
на Националната здравноосигурителна каса, които за тази година са 1.2 млрд. лева. В проектобюджета на НЗОК за 2013-а са предвидени около 130 млн. лв. повече за болниците, но те реално ще отидат за новите дейности, които ведомството на д-р Цеков ще плаща вместо Министерството на здравеопазването. Въпросът е как толкова много лечебници ще успеят да си разпределят толкова малко пари, без да бъдат засегнати нечии интереси? Очевидно това е невъзможно, след като частници и управители на държавни болници отсега се сджавкаха за кокала.
Според д-р Спасков има място за толкова заведения, колкото пазарът може да поеме – нишата на частните клиники все още не е запълнена, а здравната каса трябва да плаща само за дейност и парите ще стигат. От Националната асоциация на частните болници обаче смятат, че имат предимство, защото пациентите предпочитат високотехнологичната медицина, добрите професионалисти и комфорта. Директорът на столичната Света Анна и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването д-р Димитър Димитров пък контрира, че системата е изкривена и толерира частните болници, защото всички работят с публични средства, но конкуренцията взема и кешови плащания, а държавните и общинските – не. Затова последните трупат дългове.
Тенденцията е прогнозните бюджети на държавните и общинските лечебни заведения да падат от година на година, докато тези на повечето частни клиники да се увеличават. През 2011-а АГ-клиниката Д-р Щерев взе 1.8 млн. лв. при 100 хил. повече за 2012-а. Увеличени бяха и парите за Люлин – с 400 хил. лв., за Зора и Полимед – с по 10 хил. лв., и за Сердика – с почти 1 млн. лева. А Софиямед директно лапна бюджет от 9.5 млн. лв. при 3 млн. лв. по първоначален разчет. Разбира се, има и недофинансирани частници като Еврохоспитал Пловдив, които явно не се ползват със симпатиите на ръководството на касата.
Всъщност големият проблем, който може би в най-скоро време ще усетим болезнено, е, че качественото здравеопазване малко по малко се превръща в почти изцяло частна собственост, докато
оцелелите държавни и общински болници
май ще обслужват най-бедните, здравно неосигурените и малцинствата. Между другото, точно по такава схема функционира здравната система на САЩ. Освен фрапантната разлика в материалната база и технологичното обзавеждане частните болници постепенно примамват и най-добрите специалисти с много високи заплати и качествени социални пакети, а младите и талантливи лекари са изкушени от далеч по-добрите перспективи за кариерно развитие. Така за държавата ще останат да работят предимно новобранци, които се учат, или възрастни и демотивирани лекари, които казват: Ще лекувам толкова, колкото ми плащат.
Дисбалансът вече особено силно се наблюдава при скъпите дейности инвазивна кардиология и онкология, където частниците заемат все по-голяма пазарна ниша. Гладът за специалисти по инвазивна кардиология е огромен, клиниките вече надхвърлят 40, а някои от тях дори наемат фиктивно лекари с ценз за кардиолози, за да покрият медицинските стандарти. Клиниките, лекуващи болни от рак, също се увеличават, защото онколечението бе децентрализирано, без обаче да има достатъчно специалисти и финансов ресурс за това. Новите онкологии вземат печеливши дейности като химиотерапията, а губещите оставят за диспансерите. Усилието си струва, защото само за миналата година здравното ведомство е платило над 95 млн. лв. единствено за лекарствата против онкологични заболявания. В София отвориха врати две нови онкоболници, като част от персонала на Царица Йоанна – ИСУЛ се премести в конкурентното отделение на Сердика.
nbsp;
