Едва ли може да има по-меродавна картина за отношението на сегашното правителство към науката, изследователската дейност и иновациите от изказването на министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов на тържеството по случай 143 години от създаването на БАН. По време на честването преди около седмица Игнатов ядоса не на шега събралите се учени, като им заяви, че трудно би могъл да осигури повече средства за институцията от заложените в проектобюджета за 2013-а 60 млн. лв., защото това били наличните пари в страната. На възгласите от залата, че това не е вярно и някой трябва да се срамува, отговорът бе лаконичен: Който не е съгласен, да намери повече. Все пак министър Игнатов обеща, че управляващите ще се борят да прокарат за европейско финансиране станалата прословута Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж, в която три правителства си счупиха главата през последното десетилетие.
Концепцията за новата оперативка, която покрива периода 2014-2020 г. вече е факт. Но министърът по еврофондовете Томислав Дончев трябва да покаже чудеса от красноречие, за да убеди Брюксел да приеме хаотично написан документ, в който липсва анализ и конкретика.
Още
на пръв прочит неприятно впечатление
nbsp;
и недоумение предизвиква фактът, че концепцията не предлага каквито и да било финансови параметри. Това е доста смущаващо, при положение че в писането й са участвали активно представители на академичната общност, научните среди, различни ведомства, гражданското общество и други. Тоест един куп капацитети на практика не знаят колко пари трябва да иска Дончев от Европа за наука и образование. Образователното ведомство казва, че документът не цели само усвояването на европейски средства, а е по-скоро цялостна визия за развитието на науката и образованието в следващия програмен период. През последните няколко години обаче под различни имена се появиха дузина подобно изглеждащи и негодни за нищо визии. А Европа иска ясно формулирани мерки и ангажименти, за които да плаща.
От ведомството на Игнатов успяха да изчислят, че като междинно звено по оперативната програма Развитие на човешките ресурси са бенефициент в 16 проекта с обща стойност над 590 млн. лева. Но така и не могат да пресметнат колко пари ще са им необходими, за да се отделят в собствена програма. Може би защото, казано на кулинарен език, проектът сервира пресолена манджа с грозде. В нея са събрани всичките дейности на Министерството на образованието, младежта и науката в съчетание с проектите, финансирани от други министерства по куп оперативни програми от сегашния и следващия период: Развитие на човешките ресурси, Иновации и предприемачество, Регионално развитие, Околна среда, Транспорт, Развитие на селските райони и така нататък.
В заключение като сос са добавени и други програми на Евросъюза – за околна среда и действие по климата, европейско икономическо пространство, дори някъде са споменати и рибарите. Така от концепцията, която иначе може да бъде блестящ наръчник за всички схеми, финансирани от ЕС, на практика не става ясно докъде ще се простират параметрите й. Ако министерството има капацитет да поеме толкова широк кръг от дейности, то за Наука и образование за интелигентен растеж ще са необходими поне 5 млрд. лв., а няколко ведомства веднага трябва да се саморазпуснат просто защото ще останат без работа.
Изглежда, и образователните експерти са били леко смутени да определят
от кои програми могат да си отчупят
парче от баницата, без да обидят жестоко колегите си в останалите министерства. Казва се например, че при разработване на анализа работната група не е разполагала с информация за мерките, свързани с развитието на иновациите, технологичното развитие, приложната наука и научноизследователската дейност, които Министерството на икономиката, енергетиката и туризма планира да включи за съфинансиране в оперативната програма Иновации и предприемачество 2014-2020. Но се надявали скоро да се запознаят с тях. Тогава защо ни представят празна откъм съдържание концепция? Ясно е, че подчинените на Сергей Игнатов бързат, защото така им нареди премиерът Бойко Борисов, само че обществото ли ще им пренаписва уж стратегическия документ?
Силно смущаващо е, че кандидат-оперативната програма по презумпция трябва да е насочена предимно към науката, но изглежда повече като отчет и теоретичен план за действие на някакъв механичен сбор от образователно и социално министерства. От петте й тематични цели само първата декларира засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите. Втората и третата завиват рязко към прерогативите на Тотю Младенов със заявеното насърчаване на заетостта и подкрепа за мобилността на работната сила, социалното приобщаване и борбата с бедността. Разбира се, и образованието е важно, но не е ключовият фактор за изпълнение на подобни планове. Последната заявена цел са инвестициите в образованието, уменията и ученето през целия живот, за което и сега се изсипват почти половин милиард лева без видим ефект. Науката е претупана в една страничка. На нея се чертаят светли перспективи за строителство на лаборатории, научни комплекси, оборудването им с модерна техника, партньорски мрежи, оптимизации и дигитализации, но няма дори опит за анализ на проблемите, постиженията и перспективите за развитие на българската наука.
В същото време
образователната и социална секция е натруфена
с пространни разсъждения за детски градини, задължителни забавачки, училищни програми и ремонти, отпадащи ученици, етнически малцинства, спортни зали, площадки и басейни, професионални школа и висше образование, компютри в аудиториите, студентски стипендии, докторанти и твърде много други.
Специфичните цели на програмата изглеждат напълно неизпълними с оглед на реалността и е чудно кой ще се върже на подобен блъф? Така например първата е да изградим конкурентна среда за качествени изследвания чрез постепенно повишаване на средствата за научноизследователска и иновационна дейност до 1.5 % от БВП към 2020 година. Въпреки че в случая тук процентът е орязан наполовина спрямо първоначално заложеното в стратегията Европа 2020, при сегашната държавна политика пак е невъзможно да го достигнем. Според Националния статистически институт България харчи само 0.55 % от БВП за наука и иновации при средно 2% за останалите държави членки на общността. Тоест изоставаме почти четири пъти от европейците, и то при положение, че по-големият дял е на частното финансиране. През 2011-а бюджетните ни разходи по това перо са били 188.6 млн. лв., като в сравнение с предишната година са намалели с 3.3%, а за следващата финансовият министър Симеон Дянков е подготвил още по-голям трион. Така че само някой луд може да ни даде допълнителни пари за нещо, което държавата явно се е отказала да прави. От само себе си идва и заключението, че втората цел – създаване на благоприятна среда за възпроизводство и развитие на капацитета на научния сектор, също остава в сферата на пожеланията.
Не се разбира и как ще подобрим качеството на образованието до такава степен, че през 2020-а над една трета от 30- до 34-годишните да са висшисти. Антисоциалната политика на правителството доведе дотам майки с бебешки колички да се молят за 30 лв., раждаемостта пада, а младежите предпочитат чуждестранните университети. Така в един момент на университетска възраст в България ще останат предимно представителите на малцинството, на което страстта към ученето далеч не е присъща. Преждевременно напусналите образователната система до края на десетилетието може и да станат 11%, защото държавата прави всевъзможни незаслужени социални подаръци именно на малцинствата, за да задържи децата им в училище и да отчита успехи на книга пред Европа.
