Че държавата се е превърнала в основен спонсор и рекламодател на някои медии, вече е ясно за всички. Както се казва: по платените статии и рекламните карета ще ги познаете. Разбира се, цялото това пазаруване на медиен комфорт от институциите се обяснява с благовидната цел за популяризиране на еврофондовете и се плаща именно от Брюксел. Дивидентите обаче са единствено за силните на деня.
Безспорен лидер в обгрижването на четвъртата власт досега е земеделският министър Мирослав Найденов, който навярно знае наизуст банковите сметки на определени издателства и телевизии след десетките преводи за публикуваните и излъчени пиар материали. Съвсем скоро обаче конкуренция ще му прави и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. От няколко дни той си търси агенция, която да организира интервюта и публикации в печатни издания и електронни медии по проектите Развитие на административното обслужване по електронен пъти Подобряване обслужването на гражданите и бизнеса в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез развитие на пространствените данни и услуги (виж карето). За да може Московски и хората му да ни разяснят чрез заучени отговори на предварително подготвени въпроси що е то европейско управление, са предвидени малко над 309 хил. лева. Вярно, че парите не идват от бюджета, а от програмата Административен капацитет, но това по никакъв начин не променя стойността им.
Официално всичко се прави, тъй като специално наети от транспортното ведомство експерти (за които ще стане дума по-нататък) са стигнали до извода, че има недостатъчна и фрагментирана информация сред обществеността за същността и предимствата на електронната администрация, както и известно недоверие в сигурността на споделяните в интернет лични данни. За да се превъзмогнат насадените предразсъдъци, твърдят още специалистите, трябва да се популяризират и успешните и работещи примери на държави, използващи електронно управление. Така за развитието на административното обслужване по електронен път например ще научим от 30 едноминутни видеоклипа и пет интервюта, които ще се въртят потелевизията във вечерния прайм тайм и сутрешните блокове. От радиото пък ще слушаме 50 излъчвания на 30-секунден аудиоклип, плюс други пет интервюта в прайм тайма или сутрешните блокове. Пресата ще бъде натоварена с пет публикации от по 2000 знака, още толкова рекламни карета, както и с десет интервюта от по една страница, равномерно разпределени в най-малко пет всекидневника. За електронните информационни агенции пък е предвиден пакет от 50 публикации. Подобен брой материали ще бъдат тиражирани в регионалните медии.
Колкото до проекта Подобряване обслужването на гражданите и бизнеса в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез развитие на пространствените данни и услуги той ще се рекламира само във вестниците, и то чрез три прессъобщения.
Кой обаче ще определи медиите, които да получат въпросните благини? Това въобще няма да е самият министър Московски. Оказва се, че пиар агенции са открили рогът на изобилието във време на криза и са създали истински затворен цикъл при разпределянето на европарите. Как се получава това ли? Ами много просто. В края на 2011-а транспортното ведомство подписва договор с консорциума Прайм Тайм – Мастър ПРза изработване на комуникационна стратегия, с която да се популяризира проектът Развитие на административното обслужване по електронен път. Платената за целта сума е 46 200 лв. без ДДС. Именно въпросното обединение сега разпределя порциите към своите колеги, а защо не и към себе си.
В консорциума влизат Прайм тайм и Мастър Пи Ар. Първата агенция се ръководи от Мариана Цуцекова и редовно обслужва държавните институции, като най-често си партнира с Грейн Адвертайзинг на Мартин Батков и Аргент 2020 на Владимир Денев и Йоана Даракова. Мастър Пи Ар пък се управлява от Антоанета Найденова-Маринова, но в борда на директорите й е и споменатият вече Мартин Батков. Интересното е, че сред управителите на дружеството е още адвокатът Димчо Нешев, който нашумя покрай търговете за мултиплекси с компанията си Ди Ви Би Ти. Нешев е и в ръководството на Марина порт Созопол.
Та въпросните хора са преценили, че за да се осигури максимално популяризиране на работата на транспортното ведомство по въвеждането на е-управлението, е необходимо да бъдат използвани някои от най-тиражните и сериозни национални печатни издания. А такива според тях са Труд, 24часа, Стандарт, Сега, Монитор, Преса, Капитал Дейли, Телеграф, Република (б.а. – който вече излиза под името Репортер), както и седмичният вестник Капитал.В мотивите за избора на предложените издания се посочва, че те са с най-висок тираж на национално ниво и отговарят в много голяма степен на предпочитанията на целевите групи. Освен това, според анализа на Прайм Тайм – Мастър ПР, въпросните вестници имат голямо влияние сред бизнес и политическите среди заради задълбочените си анализи и коментарни материали, което ги прави подходящи за достигане до групите на работодателите, социално-икономическите партньори и образователните институции. Изтъква се също още и политическата независимост на изданията.
От телевизиите пък са избрани БНТ, БТВ, Нова телевизия и TV 7. Консорциумът предлага именно тези четири национални канала, защото ги е определил като най-гледани. Но докато за първите три това несъмнено е така, включването на TV 7 буди леко недоумение. Според наетите от Московски пиари това е една нова, първокласна телевизия с общ политематичен програмен профил от по-различен тип, който отговаря на изискванията на по-образованата част от населението – избрана аудитория предимно в активна възраст, която има нужда от модерна, съвременна и динамична телевизия. Характерно за телевизията е бърз темп на растеж, непрестанни усилия към подобряване на програмата с цел увеличаване на интереса на аудиторията и заемане на по-голям пазарен дял.
Подборът на регионалните телевизии също е, меко казано, странен. Незнайно защо в списъка липсват медии за Пловдив, Благоевград, Велико Търново и Бургас. Явно там нямат нужда от информиране за електронните услуги. Или може би в тези градове липсват правилните телевизии, които да получат парите?
На финансиране ще могат да разчитат и новинарските сайтове Вести, news.bg, Дир.бг, Дарик, Фокус, Днес, Actualno.com, Дневник, Стандарт, Сега и Медиапул.
Всички тези печатни и електронни медии ще се борят за създаването на образ на администрацията, който да внушава доверие и сигурност. А после ще си говорим за обективна журналистика. Такава май има само когато финансовите потоци сменят посоката, както се случи с критиката към министър Мирослав Найденов за платените профили в социалните мрежи. Ако въпросните суми бяха завъртени по гореописаната затворена схема, едва ли щеше да има такава вълна на недоволство.
nbsp;
nbsp;
Висока летва
В процедурата за избор на агенция, която да организира платените интервюта и публикации, ще могат да участват само редовните партньори на държавните ведомства. За да не попадне поръчката в случайни ръце, е заложено изискването за поне шест изпълнени договора с подобен предмет през последни три години. Пет контракта явно не стигат за подобно начинание, а необходимият опит се натрупва точно на шестия.
Освен това мераклиите трябва да са прибрали и най-малко 700 хил. лв. през 2009-а, 2010-а и 2011 г., 300 хил. от които да са от услуги, сходни със сегашната.
Иначе екипът, който ще се нагърби с работата, може да е в камерен състав – ръководител и трима ключови експерти. За началник се брои всеки с пет години професионален опит в сферата на връзките с обществеността, рекламната дейност или медиа планирането. За експертите пък е достатъчен тригодишен стаж. Един от членовете на екипа трябва да има специфичен опит в работата по проекти и програми, съфинансирани от Кохезионния или Структурните фондове на Европейския съюз.
nbsp;
Залъгалки за журналисти
За да не стане объркване и журналистите да предадат неправилно посланията на транспортно министерство, е предвидено организирането на семинар, кръгла маса и заключителната конференция. Първата проява ще е двудневна, на около 200 км от София (!) и ще включва около 30-40 души, като задължително ще се проведе в 4- или 5-звезден хотел. Кръглата маса пък ще е за 80 души, а конференцията – за 100, като тези две мероприятия ще са в столицата.
Събитията ще бъдат подплатени с 500 плаката всеки на цена от 5.8 лв. без ДДС, хиляда диплянки за по 3 лв. парчето, още толкова химикалки (4 лв. на брой), компакт дискове (5 лв. на брой), папки (4 лв. на брой), чанти за документи (20 лв. за брой) и други. Баджовете и връзките за тях ще глътнат още 4400 лева.
За избора на фирма, която да организира форумите и да осигури материалите, транспортното министерство тепърва ще обяви конкурс.
