Пет години след избухването на финансовата криза икономиката и политическата ситуация в Европа остават нестабилни. Старият континент е обхванат от слаба рецесия, а безработицата расте. Освен редуцирането на дефицита трябва да се изпълни и европейски инвестиционен план на стойност 120 млрд. евро, за да се освободи потенциалът за растеж на единния европейски пазар.
Европейците обаче се нуждаят и от други структурни мерки. Трябва да сложи край на порочния кръг на парично захранване между отделните страни членки и техните национални банкови системи. От 2008-а до 2011-а данъкоплатците на общността са предоставили на банките заеми и гаранции за 4.5 трлн. евро. В някои държави заплахата от банкова рекапитализация с публични средства доведе до спад на пазарното доверие и огромен ръст на лихвените проценти.
Европейската централна банка предприе решителни действия, за да пресече този порочен кръг. Нещо повече, вече има консенсус, че 17-те страни членки на еврозоната се нуждаят от банков съюз, успоредно с общата валута. Европейската комисия предложи единна правна уредба за изискванията за банковия капитал; взаимна подкрепа между националните схеми за гарантиране на депозитите и общи правила на територията на Европа за решителни действия със закъсали банки, които да прехвърлят основната тежест върху банковите акционери и кредитори, а не върху данъкоплатците.
На 29 юни европейските лидери подкрепиха създаването на единен европейски банков надзорник за кредиторите от еврозоната. Това е добра новина както за финансовата стабилност, така и за публичните финанси. Защото след като влезе в действие, контролът ще е по-надежден и цялостен, което е важно за лечението на боледуващи банки и за връщането им към живот.
ЕК предложи за обсъждане и набор от нормативи за създаването на единен механизъм за надзор и за даване на ключовите задачи по контрола на ЕЦБ. Това предложение трябва да се допълни и одобри колкото се може по-бързо от Европейския парламент и от Съвета на министрите, за да бъде активиран Европейският стабилизационен механизъм (ESM) и да бъдат изградени другите основни стълбове на банковия съюз.
Още работа обаче е необходима в следните области:
– Обхват на новия надзорен механизъм.
Някои страни членки предпочитат да се ограничи европейският надзор върху важните за системата банки. ЕК обаче смята, че той трябва да покрива всичките 6 хил. банки на еврорегиона. Все пак системната значимост е невъзможно да се дефинира. Фалитите на банки като Нордърн рок, Дексия и Банкия са доказателство, че малки и средни кредитни институции могат да изложат на опасност цялата финансова система. Два механизма за надзор на банки, които работят на един и същи пазар, пък ще внесат нестабилност.
– Участие на страни извън еврозоната в новата надзорна схема.
Предложението на Европейската комисия е ЕЦБ да контролира всички банки в еврорегиона. За другите държави е предвиден механизъм за присъединяване на доброволна база. Договорите за създаване на ЕС обаче правят доста сложна опцията за предоставяне на пълни права на глас на страните извън еврозоната. А аз не виждам никакъв политически проблем те да получат равни права на глас при определяне на решенията на европейския надзорник, макар че ще е нужен творчески подход, за да се намери правно основание за правилно решение.
– Ролята на националните надзорници в новата система.
Ясно е, че правомощията по контрола се прехвърлят на ЕЦБ. Но националните надзорници ще са членове на борда, който взема ключовите решения, които те ще подготвят и изпълняват. При сегашните преговори ние може да изгладим ролята на европейския и на националните надзорници, но последна дума трябва да има ЕЦБ.
– Държавите извън еврозоната, които не искат да се присъединят към единния механизъм за надзор.
Тези страни изразиха опасения за новите правомощия, които ще се делегират на ЕЦБ. В частност те оспорват правата на глас на ЕЦБ вътре в Европейския банков орган, който ще бъде задължен да подготви единна нормативна уредба за всичките 27 държави от ЕС и да повиши съвместимостта на надзорните практики. Трябва да бъде намерен начин да запазим напълно влиянието на страните извън еврото в Европейския банков орган.
– Демократична отчетност на новите надзорни правомощия на ЕЦБ
Нужно е ЕЦБ да запази изцяло независимостта си при определяне на паричната политика въпреки новите си функции. Така че ключовият въпрос е как в допълнение към важната роля на Европейския парламент и националните законодателни органи да могат да играят роля при контролирането на решенията на надзора.
– График
Някои държави от ЕС определят като твърде амбициозно предложението на ЕК единният надзор да влезе в сила в началото на 2013-а. Но ефективен единен банков надзор е предварително изискване за директната рекапитализация на банките от ESM. Само с тази възможност и със силна унифицирана надзорна система Европа ще може да пресече порочната връзка между слабостта на банковите баланси и държавните дългове и по този начин да разреши кризата в еврозоната.
На 1 януари 2013-а в сила могат да влязат надзорните функции на ЕЦБ за банките, които са получили или поискали публично финансиране. През юли 2013-а всички големи и важни за системата кредитни институции биха могли да попаднат под надзора на ЕЦБ. Останалите банки пък ще могат да се включат към новия механизъм в началото на 2014-а.
Интензивни дискусии са нормални за подобни проекти с високи залози. Държави като Германия, Финландия и Холандия са в правото си да твърдят, че бърз напредък не може да има за сметка на качеството на новата надзорна структура. Но страните от ЕС трябва да спазват ангажиментите, които поеха през юни и да постигнат навреме споразумение за постепенно влизане в сила през януари 2013-а.
