Наличието на вратички в законите, блокиращи финансирането на терористични групировки, може да вкара Турция в списъка на страните, които не се съобразяват с международните правила, редом с Иран и Северна Корея, твърдят учени и анализатори от Истанбул до Вашингтон. Службата за борба с финансовите престъпления (FATF), чийто спонсор е ОИСР, предупреди през юни, че може да призове членовете си да предприемат ответни мерки срещу Турция, ако до октомври законодателството на страната не бъде приведено в ред. Кения и Мианмар са другите две заплашени от санкции държави.
Съмненията на ОИСР са породени от неадекватния контрол върху банковите транзакции и се простират до нежеланието на турската страна да замразява сметки. Проектозаконът, който трябва да уреди тези пропуски, пък е все още в турския парламент. Според наблюдатели Турция в ролята си на член на НАТО и кандидат за Европейския съюз едва ли ще бъде приравнена с Иран и Северна Корея. Тя по-скоро би получила по-ниска оценка от FATF.
Нормативите на FATF изискват Истанбул да налага запор върху всяка подозрителна банкова сметка, дори без съдебно решение. Турският кабинет обаче информира, че ще замразява само активи на заподозрени, които са включени в списъка на ООН, и ще прилага реципрочни мерки по индивидуални запитвания от отделни държави. Турция дори обвини някои западни правителства, че не са санкционирали финансирането на Кюрдската работническа партия (РКК), която ЕС и САЩ са включили в списъка на терористичните групировки.
Истанбул подозира най-малко 269 компании от Европа, включително и 147 от Германия и 49 от Франция, във връзки с РКК, съобщи на 7 октомври излизащият на английски език турски всекидневник Today’s Zaman, като се позова на полицейски разузнавателни данни.
Турция не е изпълнила десет от общо 40 препоръки на FATF и изпълнява изцяло само три, твърди Сафак Ердем – партньор в правната кантора от Истанбул Ердем енд ко и автор на проучване по тези въпроси. Например изискванията банките да идентифицират страните по финансовите транзакции имат ограничен обсег на действие и не се прилагат изобщо за операции под 12 хил. лири (6600 щ. долара), разкри на 5 октомври Ердем. Нямало също изискване да се откриват целта и произходът на необичайните транзакции, нито да се води отчет за тях. А банките, осъществяващи задгранични операции, не са задължени да оценяват какъв контрол върху финансирането на терористи и прането на мръсни пари упражняват кореспондентите им.
Заместник-председателят на правната парламентарна комисия на турския парламент Хаки Койлу твърди, че Турция вече прилага мерки срещу финансирането на терористи и може да замразява активи, когато се налага и по сега действащите закони. Според него турското правителство подкрепя новите правила, изисквани от ОИСР, и единствената причина те все още да не са станали задължителни е натоварената програма на парламента. Койлу не се ангажира с прогноза кога точно законът срещу финансирането на терористи ще бъде гласуван от законодателите. Той е внесен през февруари 2011-а и премиерът Реджеп Ердоган е помолил през октомври същата година той да бъде осъвременен, след като опозиционни партии са изразили безпокойство относно защитата на личните данни и други въпроси.
Турция се нуждае от приток на капитали, за да балансира недостига по текущата си сметка. През миналата година чуждестранни инвеститори са купили турски акции и облигации за почти 21 млрд. щ. долара. Напоследък обаче се наблюдават признаци, че някои щатски банки ограничават транзакциите си със страната.
