Парламентът одобри на 25 октомври на първо четене 10-процентния данък върху доходите от лихви по депозитите от 1 януари догодина. За гласуваха 86 депутати, против 29, а двама се въздържаха. Резултатите показват, че въпреки заканите на опозицията, че ще бъдат до крак в парламента, за да дадат ясен отпор, голяма част от тях са си намерили по-важна работа.
Доходът от лихви по влогове и депозити ще се счита за придобит към датата на начисляване на лихвата и ще се облага с окончателен данък в размер от 10 на сто. Понятието начисляване хвърли банкерите в оркестъра, защото такова понятие в банковото законодателство няма. По всяка вероятност между двете четения на закона то ще бъде заменено с падеж. Колкото до размера на данъка в проекта, гласуван от Министерския съвет, 10-те процента не бяха записани. Приеха се по подразбиране. Стана ясно и че налогът ще се удържа и внася от търговските банки в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на лихвата.
Предложението на финансовия министър Симеон Дянков за данък Лихви беше хвърлено в общественото пространство и пристигна в парламента като нещо, довлечено от котка. Така депутат коментира липсата на конкретика в офертата на правителството към народните представители. Преди това проектът трябваше да мине първо през тристранката, но правителството го скри от погледа на социалните партньори, заради което председателят на КТ Подкрепа Константин Тренчев поиска главата на Дянков.
Тайното битие на проектозакона породи безкрайни дискусии какво точно ще се облага и на какво Дянков вика депозит. Цялото многообразие от влогове, включително и детски, разплащателни сметки и депозити изглеждаше заплашено от облагане. Председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова се превърна в преводач от дянковски на български. Въпреки че депутатите всъщност приеха доходите от лихви да се записват в данъчната декларация, Стоянова обясни, че това ще бъде премахнато между четенията.
Парламентарната опозиция очаквано остро разкритикува в пленарната зала идеята на управляващите с основни мотиви, че това е прокризисна мярка. Тя щяла да вдигне лихвите, да обедни домакинствата и фирмите и да засегне банките. В анти-ГЕРБ изказванията се посочиха алтернативни доходи за облагане като тези от хазарт и от рента върху земята. Основно беше разкритикуван и комплексният подход на пробутването на промените – в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС. В един законопроект се смесиха промени във всички данъчни закони. При внесените в пакет предложения депутатите бяха лишени от възможността да гласуват избирателно.
