Водните проекти по оперативната програма Околна среда цъкат като истинска бомба, пред която данъкът върху лихвите от депозити ще ни се види като детска игра. Досега екоминистърът Нона Караджова е подписала договори за канализация и пречиствателни станции за над 1.7 млрд. лв., при положение че разполага с едва около 600 млн. лева. По-неприятното е, че нови контракти продължават да се сключват. А това неминуемо ще доведе до огромна задлъжнялост, фалити на общини и фирми, провалена оперативна програма, наказателни процедури за милиони евро. Тази апокалиптична картина се очертава като съвсем реална последица от управлението на ГЕРБ в сферата на екологията.
Тоталното забавяне на проектите доведе дотам в края на мандата на пожар отново да се подписват раздути договори за изграждане на пречиствателни станции и канализация, които далеч надхвърлят допустимите европейските изисквания. Водещ критерий при избора на общините пак е политическата принадлежност. А най-неприятното е, че се договарят проекти, без да има пари за тях. Не е ясно кой ще ги плаща, но е сигурно, че следващият министър на екологията никак няма да е щастлив от полученото наследство.
Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз при налични 2.5 млрд. лв. за сектор Води на оперативната програма Околна среда към 1 октомври са били подписани договори за 3.5 млрд. лева. Конкретно за процедурата Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации с над 10 000 жители пък договарянето е три пъти над отпуснатото за тази цел финансиране от 600 млн. лева. Ангажиментите, поети при присъединяването ни към общността, бяха всички градове с повече от 10 хил. жители да имат изградени канализация и пречиствателни станции до края на 2010-а, а за тези с население между 2 и 10 хил. души срокът изтича в края на 2014-а. Затова сега, общо взето, споразуменията се подписват на килограм, с обяснението, че така се наваксва натрупаното закъснение. Но никой не смее да каже какви ще са последиците.
