Последните сблъсъци от груповата фаза на Шампионската лига по прекрасен начин илюстрираха култовата реплика на Гари Линекер, че футболът е проста игра за два отбора от по 11 души, в която германците накрая винаги печелят. Шалке с лекота превзе крепостта на Арсенал – Емирейтс Стейдиъм, младоците на Борусия (Дортмунд) направо разпиляха милиардната селекция на Реал (Мадрид), а Байерн се разходи до Франция, за да си вземе резонните 3 точки от Лил. Победите на Байер (Леверкузен), Борусия (Мьонхенгладбах) и Хановер в Лига Европа дадоха допълнителен колорит на невероятната германска футболна седмица. Все по-резонни изглеждат смятаните за утопични думи на президента на Байерн Ули Хьонес, който в края на миналата година заяви, че Германия ще доминира европейския клубен футбол през следващите десет години. А съвсем до неотдавна никой не слагаше клубовете от Бундеслигата в големите сметки. В последното десетилетие само баварците и Вердер достигнаха до европейски финали, като загубиха и двата мача. Сега и трите германски представителя в лигата на богатите изглеждат сигурни участници в елиминационната фаза, а останалите ще търсят славата в по-ниско котиращия се футболен турнир.
Възкръсването на Бундеслигата всъщност бе въпрос на време, главно заради доказано ефикасния финансов модел на управление. В Германия финансовият феърплей, с който тепърва останалата част на Европа ще се сблъска, бе въведен отдавна. Клубовете не харчат повече, отколкото изкарват. За разлика от системите в Италия, Испания и Англия, които според много футболни специалисти са картонени кули, обречени на гибел. В Бундеслигата от десетилетия насам
се налага демократичният модел
nbsp;
който вече изглежда като единствената алтернатива на свръхкомерсиализацията и завземането на големите футболни марки от милиардери, с идеята по-скоро да си играят с тях, преследвайки користни цели. Германските футболни тимове на практика са компании, в които мажоритарната собственост от 50% плюс една акция се контролира от членовете на клуба. Най-силният финансово Байерн има 185 000 регистрирани привърженици, които притежават 82% от фирмата, а по 9% са продадени на германските корпоративни гиганти Адидас и Ауди. Подобно е положението и с Борусия (Дортмунд). Повечето от футболните дружества са структурирани като големите германски компании – с управителен съвет, контролиращ оперативното ръководство и надзорен съвет, назначаващ директорите и оценяващ представянето им. Надзорният съвет се избира на годишно общо събрание, на което членовете имат постоянно мнозинство, те делегират права на управителния съвет да ръководи клуба, той пък избира треньор и щаб, а феновете гледат мачовете, включително и за да видят ползата от работата си.
Близост до феновете, стабилност и далновидна инвестиционна политика – това са факторите, довели до разцвета на германския клубен футбол. От всички първодивизионни отбори в Европа, притежаващи стадиони с капацитет над 50 000 места, само Борусия (Дортмунд) и Байерн
са разпродали 100 % от билетите си
nbsp;
в първите мачове от сезон 2012/13. Шампионът на Германия пласира по 80 645 пропуска, а баварците – по 71 000 хил., като в това отношение германците задминаха Арсенал, Манчестър Юнайтед, Реал и Барселона. Миналата финансова година дори в условията на криза немските тимове реализираха колективна печалба от 184 млн. евро, а средната посещаемост в Бундеслигата бе малко над 42 хил. души – най-висока от всички лиги в света. Привържениците на практика контролират всеки цент от огромния финансов поток, получен от продажба на билети, телевизионни права и спонсорски договори, определяйки как ще бъде похарчен той.
В резултат на про фенската политика стадионите в страната се пръскат по шевовете. Преди началото на сегашния сезон бяха продадени рекордните 490 хил. абонаментни карти, постъпленията от билети и сувенири скочиха до 481 млн. евро. Тимовете все пак ограничават сезонните си карти – за гостуващата публика по правило се заделят почти 10% от капацитета на стадиона. Въпреки опасенията за ексцесии по трибуните Бундеслигата запази и зоните за правостоящи под мотото: Като спорт на народа футболът не трябва да гони най-неоправданите от стадионите и да поставя социалната си функция под съмнение.
Германското първенство измести Висшата лига от трона на най-печелившата в света, при все че постъпленията му от тв права – 594 млн. евро, значително изостават от 2-та милиарда евро, които телевизиите плащат за английски футбол. Освен рекордната посещаемост това се дължи и на строго пресметнатите разходи за заплати на футболистите. Докато на Албиона в банковите сметки на играчите влизат 1.64 млрд. евро на сезон, в Германия сумата е едва 849 млн. евро. Във всеки случай
най-високата заплата от 6 млн. евро
nbsp;
на Франк Рибери в Байерн направо бледнее пред почти 15-те милиона, които Манчестър Юнайтед дава на новата си покупка Робин Ван Перси. Премиършип харчи 67% от постъпленията си, докато Бундеслигата – едва половината.
Това не означава, че в Германия не могат да си позволят да купуват качествени и скъпи играчи. Баварците например извадиха 40 млн. евро, за да привлекат халфа на Атлетик (Билбао) и испански национал Хави Мартинес. Както обаче изтъкна Хьонес, разликата между Байерн и Реал или Барселона е, че германският клуб може да си позволи подобен мултимилионен трансфер, без да тегли заем. Бундеслигата разчита основно на своите перфектно работещи школи, от които през последните няколко години излязоха плеяда футболни таланти. Достатъчно е да споменем състава на Борусия (Дортмунд) с националите Хумелс, Шмелцер, Ройс и Гьотце, нито един от които не е прехвърлил 24 години. Пари за чужденци се дават само за доказана класа. Така Шалке взе Афелай и Хунтелаар и точно холандският дует наказа Арсенал в Лондон.
Държавата и общините също са силно ангажирани с играта, най-малкото защото социално-икономическият ефект от над 41 хилядите заети в професионалния футбол носи на германската икономика 719 млн. евро под формата на данъци и социални осигуровки. Неслучайно кметството на Мюнхен и правителството на провинция Бавария субсидира Байерн и Мюнхен 1860 с 210 млн. евро за изграждането на модерна инфраструктура около стадион Алианц Арена, която включва нова метростанция и изход от магистралата. Любопитно е, че билетите за мач от Бундеслигата могат да се ползват и като пропуск за метрото, за разлика от Англия, където, за да стигнеш до Олд Трафорд, се налага да преминеш през няколко частни транспортни комуникации. Регионите в Германия не жалят пари за футбол, тъй като е въпрос на чест местният тим да се възприема като гордост за града и околностите. Херта (Берлин) не извади нито цент от необходимите 241 млн. евро за реконструкцията на Олимпиящадион. Обновяването на стадиона на Кьолн бе финансирано изцяло от градската управа. Франкфурт даде на Айнтрахт 150 млн. евро за ремонт, докато стадионът на Щутгарт е собственост на компания, контролирана от общината. Държавата пък финансира Лайпциг с половината сума за реконструкция на футболното съоръжение.
nbsp;
nbsp;
Англия защитава пазарния футбол
Олигарси, богати фамилии и милиардери от Изтока владеят големите английски клубове, в резултат на което комерсиализацията трайно се настани във Висшата лига. Футболът в Англия попадна изцяло в лапите на свободния пазар, в резултат на което богатите стават още по-богати, а бедните отпадат от играта. Например Роман Абрамович извади 100 млн. евро за последната селекция на Челси, а на Стамфорд Бридж сезонните карти за 41 733-те привърженици започват от цена 750 паунда. Главоломният растеж на цените на билетите дори предизвика дискусия в парламента, след като комисия по въпросите на културата, медиите и спорта препита генералния секретар на Футболната асоциация Алекс Хорн. Отговорът му бе, че асоциацията вярва в пазарния подход по отношение на собствеността на клубовете и финансовите им стратегии.
На Острова обаче не всичко е чисто и финансовият феърплей заплашва да помете комерсиалните тимове. Шампионите Манчестър Сити получиха финансова инжекция от 350 мил. паунда, след като подписаха договор за десет години с компанията Етихад на шейх Мансур бин Зайед ал-Нахян за правата на името на стадион Сити ъф Манчестър, който вече се нарича Етихад стейдиъм. Малка подробност е, че това е собственикът на гражданите. Изпълнителният директор на Борусия (Дортмунд) Ханс-Йоаким Вацке нарече договора задкулисно финансиране. Нито един милиардер не трябва да получава възможностите да налива луди пари в даден клуб, чрез пет или шест от компаниите, които той притежава. Ако това се случи, феърплеят ще се провали, заяви Вацке.
По подобен начин стоят нещата и в други части на Европа. Катарските инвеститори наляха 140 млн. евро в Пари Сен Жермен само в рамките на няколко месеца, а руският Зенит извади 90 млн. за Хълк и Витцел през септември. Тези клубове обаче са играчки в ръцете на собствениците си и всеки един момент бъдещето им е заложено на карта. В края на миналата година английският Портсмут фалира, след като собственикът му – консорциумът Конверс Спортс Инициативс, изпадна в несъстоятелност. Основен акционер там бе руският милиардер Владимир Антонов, които бе арестуван в Лондон и обвинен в присвояване на имущество в големи размери и подправяне на документи около фалита на национализираната литовска банка Снорас. Собственикът на Малага Абдула Ал Тани извади десетки милиони за нови играчи, след което се отказа и ги разпродаде, но великолепното представяне на испанците в Шампионската лига засега го убеди отново да инвестира в отбора.
