Системното подкопаване на независимостта на централните банки по света може да предизвика поредица от валутни девалвации, целящи укрепване на националната конкурентна мощ, заяви на 21 януари президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман. Така той подкрепи заместник-председателя на Руската централна банка Алексей Улюкаев, който на 16 януари предупреди, че светът е на ръба на нова валутна война.
Вайдман посочи
nbsp;
обезпокоително вмешателство на държавата в банковите дела в Унгария и Япония, където правителствата се месят безцеремонно в работата на централните банкери и непрекъснато искат все по-агресивни парични политики, като заплашват да сложат край на банковата автономия.
Умишлено или не, една от последиците ще е увеличена политизация на валутния курс, отбелязал Вайдман и посочил, че досега международната парична система е преминала през кризата, без да прибягва до подобни конкурентни обезценки.
Както е известно, Бундесбанк, а по-късно и Европейската централна банка са основани с пълномощия единствено да държат инфлацията под контрол. Което в замяна им дава по-голяма власт и свобода от политическо вмешателство. Голямото предизвикателство за ЕЦБ би било, ако и други централни банки евентуално решат да се откажат от инфлационните тавани (подобно на Бенк ъф Джъпен, която повиши своя от 1 на 2%) и започнат да обезценяват валутите си към еврото. Което ще направи износа на еврозоната по-слабо конкурентен.
Вайдман посочва, че избухването на финансовата криза и растящото потребление на енергия и на суровини от развиващите се стопанства отново са върнали в дневния ред ръста на цените и са усложнили работата на централните банки. Те са довели и до изискването централните банкери да подкрепят финансовата система, да стимулират икономиката и да намалят правителствените разходи за рефинансиране и дори да гарантират платежоспособността на държавата. Това прекомерно натоварване на централните банки със задачи и очаквания със сигурност не е правилният път към стабилното преодоляване на кризата, заключава Вайдман.
В еврозоната
спадът на производството и на услугите през януари е бил по-слаб от очакванията на икономистите, което стимулира търсенето на активи с по-висока доходност. Общият индекс, следящ активността в двете области, ще се повиши от 47.2 пункта през миналия месец на 48.2 през този. Всички стойности под 50 са белег за свиване на дейността.
Във Франция производственият индекс се е понижил до 42.9 пункта през януари срещу 44.6 през декември 2012-а, сочат предварителните оценки, публикувани на 24 януари. В сектора на услугите индикаторът е слязъл от 45.2 на 43.6 точки.
В Германия доверието на местните анализатори и институционални инвеститори се е повишило през януари до най-високото си за последните две години и половина равнище. Това е поредният сигнал, че най-голямото европейско стопанство набира скорост. Индексът на Центъра за европейски икономически проучвания ZEW в Манхайм, който прогнозира развитието на икономиката за следващите шест месеца, е скочил от 6.9 пункта през миналия месец на 31.5 през този.
Испанската централна банка
обяви, че рецесията в страната се е задълбочила през последното тримесечие на 2012-а, след като премиерът Мариано Рахой одобри петия в рамките на една година пакет от мерки за строги икономии, които трябва да намалят бюджетния дефицит.
БВП на Испания е намалял с 0.6% спрямо третото тримесечие. За цялата 2012-а икономическият спад вероятно е бил 1.3 процента. Безработицата в страната е достигнала нов рекорд от 26.02% през последните три месеца на миналата година срещу 25.01% през третото тримесечие. Почти 6 млн. души са били без работа.
Първоначалните оценки на централните банкери показват, че вътрешното потребление през миналата година е намаляло с 3.9% спрямо 2011-а. Ръстът на износа пък се е забавил до 3.3% срещу 7.6% през 2011-а заради стопанския спад на търговските партньори на Мадрид.
Европейската комисия обяви в началото на седмицата, че Испания вероятно няма да се вмести в планирания бюджетен недостиг за 2012-а дори ако направените икономии постигнат пълния си ефект през последното тримесечие. Ако БВП се е свил с 1.4% през миналата година и спадне със същия процент и през тази (каквито са прогнозите на експертите на ЕК), то бюджетният недостиг ще е 8% от БВП през 2012-а и 6% през 2013-а срещу планирани тавани от съответно 6.3 и 4.5 процента.
МВФ понижи на 23 януари предвижданията си за стопанския спад на Испания от 1.4 на 1.5% през 2013-а.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше активен. Средният валутен оборот достигна 2283 млн. евро (4466 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.9% дял от купената и продадена валута.
