Просветителската мисия на светите братя Кирил и Методий има непреходно значение за духовния, социалния и цивилизационния път на българския народ и за семейството на цивилизованите народи в Европа. Това заяви днес президентът Росен Плевнелиев в Аулата на Софийския университет ldquo;Свети Климент Охридскиrdquo; по време на тържественото отбелязване на 1150-годишнината от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий, с която се поставя началото на богослужението и преподаването на славянски език в Средновековна Европа. Поредицата от научни и културни прояви в България и в чужбина за отбелязването на 1150 години от мисията на Кирил и Методий във Великоморавия и създаването на първата славянска азбука ndash; глаголицата, се провежда под патронажа на българския държавен глава.
Плевнелиев отбеляза, че през последния век и половина Кирилометодиевистиката се превръща в един от най-важните дялове на световната медиевистика и привлича вниманието и изследователските усилия на едни от най-големите български и чужди изследователи. От огромно значение е и международното признание, че именно старобългарската езикова и културна традиция е в основата на славистиката. ldquo;Защото, както е известно и всепризнато в науката, Кирил и Методий съставят азбуката именно върху основата на старобългарския език. И на този език, който очевидно са познавали и говорили съвършено, са превели основните богослужебни книги, с които са осъществили и Моравската си мисияrdquo;, заяви президентът.
Държавният глава подчерта, че като активни дейци на вече изградена школа, само десетилетие и половина по-късно учениците на Кирил и Методий, начело с Климент Охридски, осъществяват след bdquo;Великоморавскатаrdquo; и bdquo;Българскатаrdquo; Кирило-Методиевска мисия. Те намират закрила и отлични условия за работа именно в Борисова и Симеонова България, която има цивилизационния шанс да бъде управлявана от високообразовани владетели. ldquo;Върху основата, положена от Кирило-Методиевото дело, се развиват могъщите Преславска, Охридска, а по-късно и Търновска (Евтимиева) книжовни школиrdquo;, припомни държавният глава. Той изтъкна и ролята на българската културно-просветна традиция и решаващото й влияние за развитието на сръбската и руската средновековна литература и култура.
Духовните връзки на страната ни със средновековна Русия и оглавяването на Руската църква от Евтимиевите ученици Киприян и Цамблак съхраняват достиженията на българската култура и след завладяването на Балканите от османците. Прославата на делото на Солунските първоучители не спира и през дългите робски векове, а през Възраждането то се нарежда сред най-мощните етносъзидателни фактори и поставя началото на движението за новобългарска просвета, църковна и държавна независимост. В своята bdquo;История славянобългарскаrdquo; Паисий определя ясно делото на Кирил и Методий като основополагащо за българската култура, а от средата на ХІХ век 11 май се превръща във всебългарски и най-голям училищен празник, посочи още президентът.
ldquo;Днешният ден е повод да се поучим от миналото и от примера на българските държавници през Средните векове, които много добре са разбирали, че силата на една държава не е на върха на копието, а на върха на перотоrdquo;, заяви още президентът Росен Плевнелиев.
