Около 1.2 млн. българи, родени след 1959 г. и длъжни да се осигуряват за втора пенсия, стоят в статистиката като осигурени в универсалните пенсионни фондове, но партидите им са хванали паяжини. Според последната статистика за дейността на допълнителното пенсионно осигуряване за 2012 г. на Комисията за финансов надзор задължително осигурени в капиталовия стълб са малко над 3.2 млн. души. Данните на НОИ обаче сочат, че на пазара на труда родените от 1960 г. насам са малко над 2 млн. души. Това означава, че над 1.2 млн. българи, или всеки трети е отразен в статистиката на фондовете, но само защото в някакъв период е имал партида там.
Данните на КФН показват още, че най-отдавна осигуряващите се, които би трябвало да са внасяли във втория стълб през целия му 10-годишен период на натрупване, имат по партидите си средно по около 1800 лева. (Средното натрупване по партиди като цяло е около 1380 лева.)
При въвеждането на т.нар. тристълбов пенсионен модел у нас – солидарен стълб, задължително и доброволно осигуряване, разчетите са правени при допускания, че хората ще внасят постоянно поне 40 г. в партидите си.
Попитахме КФН и пенсионноосигурителните компании на какво се дължи тази разлика. Те обясниха, че става дума за хора, които са се регистрирали някога като осигуряващи се за втора пенсия, но впоследствие по една или друга причина не са работили. Красноречив пример били студентите, които през летните месеци на някоя предишна година са заработили нещо, но после са решили да залягат само над учебниците си. Най-масовият пример обаче са безработните. За времето на кроене на планове и чакане на шанса за труд не им се полагат вноски за пенсия във втория стълб.
Работещите в чужбина са най-тайнствената група. Техният брой трудно може да бъде изчислен. България има споразумения за пренос на пенсионни права с всички държави в ЕС и някой извън съюза, но кашата с осигуровките се избистря чак когато дойде време за пенсия.
В черния сектор на икономиката пък изобщо нямат традиция да плащат осигуровки, шегуват се експерти от частните пенсионни фондове. В сивия се внасяло по нещо, така че работещите там все пак да не попаднат сред тези, чиито партиди в универсалните пенсионни фондове пустеят.
В предишен брой на БАНКЕРЪ открихме и странно изпаряване на почти половината от пенсионните осигуровки за 2010-а и 2011-а година според таблицата:
nbsp;
ГодинаПлащане от работодателПлащане от работник
2008 1.998 1.149
2009 1.590 1.035
2010 1.579 0.690
2011 1.815 0.758
Сумите са в млрд. лв.
nbsp;
От таблицата личи една шокираща странност, един нов скрит дефицит? Докато работодателските вноски трептят около 1.6 млрд. лв. средно по години, тези на работник за 2010 г. и за 2011 г. в сравнение с предните години падат почти наполовина. Как става този фокус, след като работодателското плащане и личната вноска, дори и технологично, се превеждат в НАП заедно.
Тогава попитахме НАП:
1. Каква е причината за срива в личните вноски на работниците през годините 2010-а и 2011-а?
2. Това начислени, но откраднати от работодателя вноски ли са?
3. Как се отразява това на нивото на дефицита във Фонд Пенсии, който в крайна сметка тежи на раменете на данъкоплатците?
От НАП не получихме официален отговор на тези въпроси.
Съотношението е оценявано исторически първо от Националния осигурителен институт, а след 2006 г. от създадената тогава Национална агенция за приходите по различни методики, коментираха накратко случая данъчните. Последната методика е влязла в сила от 2010 година. Това била единствената причина за съществената разлика, а не за кризата или някакви работодателски далавери. От НАП увериха, че общата сума на платените пенсионни осигуровки от работодатели и работници за последните години държи траен възходящ тренд.
Но след като описахме по-горе двата прецедента, пак ни иде да запитаме: Какви се тези методически и институционални разлики в статистиката, които в крайна сметка объркват широката публика, а най-вероятно създават и среда за тълкуването им, пълна с обосновани предположения за управляващите?
