Университетите карат по капли

Студентите от СУ "Кл. Охридски" протестират заради решението на ректора проф. Иван Илчев да вдигне таксите за обучение.

С години влаченият нов закон за висшето образование няма да види бял свят до края на мандата на ГЕРБ. Текстът така и не попадна в законодателната програма на сегашния парламент. А още от началото на 2012-а кабинетът на бившия просветен министър Сергей Игнатов през месец ни подготвяше за грандиозния миг, в който ще извадят наяве ценното си творение. В последния публично анонсиран вариант на законопроекта се предвиждаше вузовете да получават държавна субсидия според тригодишна развойна програма, в която детайлно да описват колко студенти в какви специалности ще обучават, съответно и какви средства са им необходими за инвестиции в материалната база, за ремонти, ток, парно… Разходите им щяха да бъдат осребрявани по подобие на средствата, изплащани по субсидираните от еврофондовете програми. Доколко това е най-подходящият финансов модел за висшето ни образование е друг въпрос, но проектът така и остана да събира прах някъде из кабинетите на просветното ведомство.

Новият образователен министър акад. Стефан Воденичаров вече обяви, че приоритетите му са

да придвижи до Брюксел

новата оперативна програма за наука и образование, да разреши казуса с фонд Научни изследвания, да промени Закона за развитие на академичния състав и да развие средното техническо образование, което ще захранва бизнеса с подготвени кадри. За висше образование Воденичаров досега не е обелил нито дума. И въпреки че при една от медийните му изяви от дясната му страна стоеше председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Боян Биолчев, ясно е, че освежаването на скрибуцащата система на висшето образование ще бъде оставено за необозримото бъдеще. С други думи, университетите си остават с актуалния закон от 1995-а, върху който през годините бяха пришити над 40 редакции. Лошото е, че това старо палто е на път съвсем да се прокъса. Планираните пари за вузовете в сегашния държавен бюджет са 663.9 млн. лв. и с тях трябва да се осигури издръжката на обучението, да се отделят пари за социално-битови разходи на студентите и докторантите, да се ремонтират университетските сгради и общежитията. Тази магия е абсолютно невъзможна, след като нормативът за издръжка на студент вече четвърта година е замразен на минимума от 693 лв., след като до 2009-а бе 963 лева. Средствата намаляват, разходите и инфлацията растат, студентите се топят. Такова уравнение ала Дянков е неразрешимо дори за математици с професорски титли.

Първи от финансовия недоимък пропищяха от Софийския университет Св. Климент Охридски, където

таксите за обучение ще бъдат вдигнати с 8%

Така най-евтиното обучение в Алма Матер ще струва 360 лв. през учебната 2013/2014-а, докато кандидат-медиците и фармацевтите ще плащат по 500 лв. на семестър. По неволя университетът рязко ще либерализира и достъпа до висше образование, като в само осем от общо 102-те специалности за прием няма да бъдат признавани резултатите от държавните зрелостни изпити.

Русенският университет също обяви увеличение на таксите с между 5 и 10%, като с 20 лв. ще поскъпнат инженерните специалности. Досега се съобразявахме с икономическата обстановка и се стараехме да облекчим условията за нашите студенти, но вече не можем да не отчитаме инфлацията и поскъпващата издръжка на университета, каза заместник-ректорът по учебната дейност проф. Михаил Илиев.

С наближаването на лятната кандидатстудентска кампания вероятно и доста други вузове ще последват примера на София и Русе. Неотдавна ректорът на Югозападния университет Неофит Рилски проф. Иван Мирчев настоя годишната издръжка да бъде актуализирана поне с размера на натрупаната инфлация, а от Техническия университет в София поискаха над 4 млн. лв. за ремонт на рушащите се сгради.

Лошото е, че непопулярният сред студентските среди ход с повишението на таксите ще донесе само главоболия на университетските управители, но по никакъв начин няма да разреши кардинално финансовите им проблеми. Ректорът на СУ Св. Климент Охридски проф. Иван Илчев например отбеляза, че с очакваните 350 хил. лв. допълнителни приходи университетът ще може да ремонтира три-четири аудитории в централния корпус на Ректората и да си помогне за плащането на таксите за парно, ток и вода. Нищо повече. В същото време финансирането на специалности като педагогика и малките езикови филологии, в които се очаква скорошна криза за кадри, си остава на абсолютния минимум.

Заплатите на преподавателите в Алма Матер пък са замразени на базата от 2008-а, при положение че

студентските стипендии скочиха двойно

за този период. Доценти и професори вече са безнадеждно технологично изостанали спрямо възпитаниците си. Заради мизерните заплати цели катедри губят образователен потенциал. Няма как да привлечеш качествен информатик или математик за асистент с 500 лв. на месец, когато в частния сектор той ще получава поне четири пъти повече. Системата за допълнително стимулиране спрямо рейтинга на университетите пък по никакъв начин не може да компенсира орязаните им бюджети. СУ Кл. Охридски е получил 5 млн. лв. отгоре за последните три години, докато за този период държавата си е спестила към 40 млн. лв. от намалената субсидия. А Илчев и подчинените му трябва да стопанисват 18 сгради паметници на културата и скъпи лаборатории с един милион на година, при положение че за целта до 2009-а са отпускани 7 млн. лева.

Нелепото финансиране на висшето образование принуди държавните университети да приемат куцо и сакато. А след като те нямат средства, за да инвестират в качеството на обучението си, възпитаниците им са обречени да се провалят на трудовата борса. Нашите университети продължават да бълват юристи, счетоводители и всевъзможни мениджъри, а бизнесът има нужда от инженери. Очевидно е, че в ХХI век е необходимо образованието задължително да бъде пазарно ориентирано и това следва да се регламентира с нов закон, който да редуцира и некачествените вузове. Но управляващите се уплашиха пак да не сгафят и родиха гениалната идея да възложат на Сметната палата да проверява професионалното развитие на завършилите висше образование у нас. Одиторите ще проучват дали инженерите карат таксита, или са сервитьори, както образно се изрази шефът им Валери Димитров. Ако това е мерило за адекватност на държавата в образователната й политика, значи ситуацията плаче за психиатър. По-скоро резултатите от проверката ще дадат удобен мотив на властта да ореже още повече университетските субсидии.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Кое ви кара да гласувате за конкретна партия или коалиция?

Подкаст