Усвояването на европейските фондове несъмнено бе един от основните козове на кабинета Борисов. Но политическото говорене е едно, а фактите са съвсем друго. Досега са разплатени едва 35% от всичките 7 млрд. евро по оперативните програми, а не остава и много време за наваксване на закъснението. По-лошото е, че не върви добре и усвояването на още десетки милиони евро по останалите европейски инициативи, за съществуването на които много хора у нас дори и не подозират.
Такъв е например случаят с програмата LIFE+, която е специализирана в екологичните иновации и запазването на биоразнообразието. С проекти в тези сфери могат да кандидатстват всички публични или частни сдружения, държавни институции и неправителствени организации. Общият бюджет за периода 2007-2013-а е 2.14 млрд. евро, които се разпределят между всички държави в Европейския съюз. Конкретните суми за страните обаче се определят за всяка година, като бюджетът на България за 2012-а бе 9 173 428 евро. Година по-рано ни бяха отпуснати 8 865 830 евро, а през 2010-а – 5.2 млн. евро.
За съжаление голяма част от тези пари – общо над 37.5 млн. евро, изобщо не са влезли в българската икономика. Досега Европейската комисия е одобрила само 13 наши проекта – един за 2007-а (когато са подадени общо 24 предложения), пет за 2008-а (при подадени 12), два за 2009-а, още толкова за 2010-а и три за 2011 година. Всички те са финансирани общо с около 12 млн. евро. Останалите 25 млн. евро са безвъзвратно загубени. А кои от подадените през 2012-а предложения ще бъдат одобрени ще разберем през това лято, поради дългия период на тяхното разглеждане и одобрение в Брюксел.
За разлика от оперативните програми, при LIFE+ средствата са под прякото управление на Европейската комисия. Крайното решение за избирането и финансирането на дадено предложение се взема с помощта на комитет, съставен от представители на всички държави членки. Националните компетентни органи имат единствено задачата да съберат всички проекти, след което да ги представят за оценка и одобряване. Несъмнено така се избягват редица корупционни схеми, известни в докладите на Брюксел като лоши практики. В това отношение е показателен подаденият през 2011-а проект за реинтродукция на глухар и алпийски козирог в България, който бе отхвърлен от Еврокомисията. Той бе предложен не от някоя природозащитна организация, а от мебелната компания Фабрика Медикет (Етрополе), зад което стои един от депутатите на ГЕРБ – бизнесменът и собственик на ловно стопанство Елен Емил Димитров.
Дали вече сме си взели поука и ще можем ли да се възползваме пълноценно от европейските милиони, предстои да видим. Малко вероятно е обаче да успеем да се възползваме от всичките 9.17 млн. евро. По-скоро разликата между усвоени и загубени средства ще продължи да нараства. Колкото до възможностите на програма LIFE+ за 2013 г., те също не са за подценяване – 9.21 млн. евро. Предложенията на кандидатите за тези пари се приемат от няколко дни, а крайният срок за подаването им е 25 юни. Одобрените оферти пък ще станат ясни през май 2014-а.
Иначе най-големият проект, спечелен от България, е този за опазване на зимуващата популация на червеногушата гъска (от 2009-а). Обща му стойност е 2 656 608евро, като финансовата помощ от ЕС е1 990 635евро. С почти същия бюджет (2.6 млн. евро) се работи и за опазването на египетския лешояд у нас и в Гърция. Но подкрепата от Брюксел е по-ниска – 1.3 млн. евро. Има само още два проекта, получили толкова голямо финансиране (над 2 млн. евро). Единият е от 2007-а за опазване на царския орел и ловния сокол, а другият – от 2011-а със заглавие Солта на живота за опазване на Атанасовското езеро.
nbsp;
Приоритети на програмата:
1. Природа и биологично разнообразие – опазване, съхранение, възстановяване, наблюдение и подпомагане на функционирането на природните системи, естествените местообитания, флората и фауната. Финансовата помощ е до 50%, но по изключение съфинансирането може да достигне 75 процента.
2. Политика и управление на околната среда – главните цели са свързани с изменението в климата, повишаване на качеството на водите и въздуха, опазване и осигуряване на устойчивото използване на почвите, подобряване на екологичното състояние на градските територии, разработване и прилагане на политика относно шума, ограничаване на използването на вредни за здравето химикали, както и разработването на иновативни технологии. Безвъзмездната помощ по това направление е ограничена до 50% от стойността на проекта.
3. Информация и комуникации – повишаване на осведомеността на хората по въпросите на околната среда, включително и предприемането на мерки за предотвратяване на горски пожари. Финансирането е до 50 на сто от общите разходи.
Въпреки тези възможности Европейската комисията дава предимство на проектите, които се отнасят до поддържане на биологичното разнообразие.
