Шведските банки са най-сигурните в Европа. Шведските банкери твърдят, че ключът към предотвратяването на нова финансова криза е да се игнорират призивите за уеднаквяване на капиталовите наредби и да се прилагат индивидуални капиталови стандарти, според националните рискове. Агенцията за финансов надзор в Стокхолм също е на мнение, че усилията да се въведат единни правила за сектора не отчитат поуките от последната криза.
Генералният й директор Мартин Андерсон споделя в интервю, че минимални капиталови нива трябва да има във всички държави, но има и възможност те да бъдат надскочени при нужда. Той допълва, че противното би означавало да се пренебрегне опитът, натрупан през последните пет години, а той показва, че трябва да се направи повече, за да се отстранят дисбалансите в отделните държави. Банките в Швеция са изправени пред рискове, които се различават от тези на европейските им партньори. Следователно правилата, по които те работят, трябва да са съобразени с този факт, отбелязва Андерсон.
Подобно виждане подкрепя и финансовият регулатор на Великобритания. В интервю пред медии в Стокхолм на 18 февруари Адеър Търнър – председател на английската Агенция за финансови услуги, сподели с репортерите, че в дългосрочен аспект отделните страни по-скоро ще извлекат полза, а не негативи, ако наложат по-високи нива на банковите коефициенти за капиталова адекватност. Търнър подчерта, че колкото е по-голям обемът на активите на дадена банкова система, толкова по-големи са потенциалните рискове за съответното национално стопанство и е по-належащо въвеждането на стандарти. Кристиян Клаузен – директор на Европейската банкова федерация и главен изпълнителен директор на Нордеа банк, обаче не споделя мнението им. Той смята, че подобни различия в националните регулации са в ущърб на конкурентоспособността на отделните държави. Клаузен очаква до края на февруари европейските банки да се обединят около въвеждането на единни стандарти, които да са по-близки до шведските, отколкото до базелските.
Най-голямата скандинавска банка – Нордеа, а и останалите – Сведбанк, Свенска ханделсбанкен и СЕБ, трябва да заделят най-малко 10% от претеглените си съобразно риска активи за попълване на основния си първичен капитал през тази година. Това съотношение ще се качи до 12% през 2015-а. Базелският комитет за банков надзор, който се председателства от шефа на Шведската централна банка Щефан Ингвес, пък определи 7% минимален коефициент на капиталова адекватност на базовия първичен капитал – стандарт, който влиза в сила през 2019-а.
Четирите водещи шведски банкови групи, чиито комбинирани активи надхвърлят четири пъти размера на БВП на страната, вече са създали капиталови буфери, които са по-високи от определените национални стандарти – обстоятелство, което се цени високо от инвеститорите. Акциите на Сведбанк са поскъпнали с 20% от началото на годината досега, а книжата на Ханделсбанкен – с 15%, което е най-ниският ръст сред четирите кредитора за този период. За сравнение, индексът на агенция Блумбърг на 40-те водещи европейски финансови компании е увеличил пазарната си оценка с 8 процента.
БВП на Швеция ще нарасне с 1.2% през тази година, прогнозира Шведската централна банка. За сравнение – в еврозоната се очаква икономически спад от 0.3 процента. И докато страните от общността на еврото се мъчат да изплуват от рецесията чрез сурови икономии, цените на недвижимите имоти в Швеция са скочили с около 25% от 2006-а досега. Дългът на шведските домакинства пък е достигнал рекордните 173% от чистия им доход през миналата година, по оценка на централните банкери.
В опит да възстанови баланса шведският финансов надзор предложи миналата година да се увеличи тройно – до 15% – теглото на риска, което банките прилагат при оценката на ипотечните си активи. Регулаторът, който още през октомври 2010-а ограничи размера на отпусканите заеми до 85% от цената на имота, обмисля още мерки за охлаждане на кредитния ръст в страната.
Признаците за прегряване са още по-очевидни в съседна Норвегия. Там цените на имотите са се повишили с 8.5% на годишна база през януари и са скочили с почти 30% от 2008-а насам. Задълженията на домакинствата пък надвишават повече от два пъти чистия им доход. Това принуди норвежкия банков надзор да предложи още през декември 2012-а теглото на риска за ипотечните активи да се увеличи до 35 процента. Което предизвика недоволството на най-голямата норвежка банка DNBи коментара й, че коефициентът е ненужно висок и я поставя в неизгодно положение.
