На днешния ден Калоян получава кралска титла от папа Инокентий III

Migration Image

На 25 февруари през 1204 г. папа Инокентий III изпраща в България кардинал Лъв, който да коронова за крал цар Калоян и да издигне като единствен православен Примас архиепископ Василий.

Калоян Асен (Йоаница) – Ромеоубиеца, е цар на България от 1197 до 1207 година. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. За да утвърди позициите на Второто българско царство той е принуден да лавира между Цариград и Ватиката.

В началото на юни 1203 г. за преговори в Търново е изпратен цариградския патриарх Йоан Каматир (1198-1206 г.), който влиза в общение с българския цар и църковния глава архиепископ Василий І (1186-1232 г.). В писмото си до папа Инокентий ІІІ (1196-1216 г.), писано скоро след тези преговори, цар Калоян с гордост известява, че гърците изпратили при него своя патриарх, който от името на византийския император му направил следното предложение: Veni ad nos,coronabimus te in imperatorem et faciemus tibi patriarcham, quia imperium sine patriarcha non staret (на български: Ела при нас, ще те коронясаме цар и ще ти направим патриарх, защото царство без патриарх не бива.

Разбрал причината за готовността във византийските отстъпки за признаването на царското му достойнство и за патриаршията на българския църковен глава, цар Калоян отказва исканата му военна помощ и побързва да ускори водените преговори за сключване на уния с Римската църква. Той предпочита да бъде първоначално наблюдател на събитията край Босфора, като по този начин подпомага косвено техния злощастен за Византийската империя развой.

Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

През есента на 1204 г. кардинал Лъв потегля за България, но бива задържан от маджарския крал Имре, който заявява, че ще пропусне кардинала само ако получи областите Белград и Браничево. Папата обаче му припомня, че Калоян ще бъде коронясан не върху чужда, а върху собствена земя и го заплашва с отлъчване от Църквата, ако не освободи пратеника му. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново. Той миропомазва архиепископ Василий за примас на Българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласява Калоян за крал (Rex Blachorum et Bulgarorum) и му връчва корона и скиптър. Калоян изпраща писмо до Инокентий III, че е коронясан за император, а първосвещеникът му – за глава и патриарх на българската църква. По този начин Калоян сключва уния (от латински – съюз, обединение) и признава върховенството на католическата църква.

Така и двете страни биват удовлетворени, а папската благословия и коронация придават голям авторитет на българския владетел в цяла Европа. Според архимандрит Павел Стефанов, унията има голямо влияние върху вътрешния живот на Българската църква. Тя обаче е отменена с решение на всеправославния събор в Лампсак през 1235 година.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкаст