На 25 февруари през 1611 г. е роден Евлия Челеби(на турски: Evliya C,elebi или Dervis, Mehmed Zilli, където челеби е почетно обръщение, подобно на европейското сир, сър). Той е османски пътешественик, поет и историк, който е препътувал земите на Османската империя за около 40 години. Пътеписите му са от особено значение за балканската и българската историография, тъй като са безценен източник за хората, начина им на живот, градовете и тяхната уредба.
Евлия Челеби е роден в Истанбул и е син на придворен златар от абхазки произход. Като такъв той получава отлично образование.
Започва да записва обиколките си и впечатленията си от Истанбул в кратки бележки за сгради, пазари и обичаи, а през 1640 година Челеби за първи път пътува извън града. Неговата сбирка от пътеписни бележки от всички негови пътешествия е събрана в 10 тома и е наречена Сеяхатнаме (Книга на пътешествията или Пътепис).
Въпреки че много от описанията му са силно преувеличени, неговите бележки са широко приети като полезен пътеводител за културните аспекти и начина на живот в Османската империя през 17 век. В пътеписите му намират място градове, като Самоков, София, Пловдив, Чирпан, Казанлък, Ловеч, Плевен, Враца, Видин, Ямбол, Хасково и множество села. Неговите bdquo;Пътешествияldquo; все още не са цялостно преведени и издадени на български. През 1972 г. у нас излиза книгата на Евлия Челеби, озаглавена bdquo;Пътеписldquo;.
Според някои историци Евлия Челеби умира през 1682 година в Истанбул, а според други – в Кайро.
nbsp;












