Рим попари еврото

Оли Рен

Очертаващата се политическа парализа в Италия след предсрочните парламентарни избори на 24 и 25 февруари свали еврото под 1.31 щ. долара и разлюля европейските пазари на облигации. Инвеститорите се втурнаха да местят парите си от силно засегнатите от кризата Испания, Португалия, Гърция и Италия и да ги насочват към общоприетото спасително убежище на еврорегиона – Германия. В резултат доходността на десетгодишния италиански дълг направи най-резкия си скок за последните 14 месеца и атакува нивото от 5 процента. Подобно движение имаше и при рисковата премия спрямо аналогичните по срочност германски облигации.

Допълнителен натиск върху еврото оказа новината, че бюджетният дефицит на Холандия ще надхвърли тавана на Пакта за стабилност и растеж на ЕС за тази и за следващата година. Прогнозите на холандската агенция по планиране са за недостиг в размер на 3.3% от БВП през 2013-а и 3.4% през 2014-а. Което дава основания да се очаква нов спад на единната европейска валута.

Като

катастрофа за Европа

определи изборите в Италия министърът на външните работи на Люксембург Жан Аселборн в телевизионно интервю за агенция Блумбърг. Според него страната няма да излезе от тази финансова и икономическа криза без сериозен план, а това няма да стане с популизъм или с погрешна интерпретация на нещата.

В изказване пред парламента на Естония на 26 февруари президентът на Европейския съюз Херман ван Ромпой предупреди, че няма връщане назад и че всяко отклонение от бюджетния ред и икономическите реформи ще подкопае доверието на пазарите в начина, по който се управлява кризата в еврозоната.

Еврокомисарят по икономическата и паричната политика Оли Рен каза в Копенхаген, че е важно да има функциониращо правителство в Италия.

Германският външен министър Гидо Вестервеле пък направи официално изявление в Берлин, че всички европейци седят в една лодка заради дълговата криза, което прави жизненоважна политическата стабилност в Италия.

Европейските лидери изпратиха ясно послание

към политическите победители на Ботуша да сформират широка коалиция, готова да продължи досегашната политика на фискална дисциплина и бюджетни икономии.

Мисията е труднопостижима , като се имат предвид предизборните платформи на първите три политически сили.

Реперите в програмата на демократа Пиер Луиджи Берсани са намаление на данъците на лицата с ниски и средни доходи, което да се финансира чрез увеличение на данъчните ставки на богатите, и премахване на практиката на укриване на данъци. Той обещава да спазва фискалните ангажименти на страната си към европейските партньори и същевременно да лобира за по-малко стриктни фискални наредби за инвестициите, за да стимулира растежа. В този смисъл Берсани е склонен на сътрудничество с Грило по ред въпроси като преследване на конфликта на интереси и корупцията.

Основните точки в програмата на Бепе Грило са референдум за членството на Италия в еврозоната, премахване на държавното финансиране на политическите партии и приемане на закони за борба с корупцията и конфликта на интереси.

Програмата на Силвио Берлускони включва обещания за намаление на данъчната тежест и отмяна и възстановяване на вече събрания данък върху недвижимото имущество, въведен от Марио Монти, чийто временен кабинет подкрепяше цяла година. Освен това Берлускони твърди, че фискалният пакт на Европейския съюз вреди на растежа и иска Европейската централна банка да стане кредитор от последна инстанция (най-страшният кошмар на германците).

Италианският заместник-министър на финансите Джанфранко Полило обаче е убеден, че инвеститорите ще принудят Берсани и Берлускони да загърбят своите междуособици и да сформират широка коалиция. В телефонно интервю за агенция Блумбърг Полило подчертава, че това е единственият възможен път.

Мадрид се похвали

на 27 февруари, че бюджетният дефицит през 2012-а е слязъл до 6.7% от БВП – доста под прогнозите на повечето икономически анализатори и близо до целевите 6.3%, заложени официално от Европейската комисия. В обявения недостиг не са включени средствата, които Испания инжектира в местната банкова система, за да спаси Банкиа и други кредитори в нужда. Правителството на Мариано Рахой изрази сериозно безпокойство, че положението в Италия след изборите ще обърне отново пазарните нагласи срещу периферните стопанства от еврозоната.

У нас

междубанковият валутен пазар през седмицата беше спокоен. Средният дневен валутен оборот достигна 2312 млн. евро (4521 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 1.08% дял от купената и продадена валута.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст