Специализиращите млади лекари са застрашен вид за здравната ни система. Министерството на здравеопазването, управителите на държавните болници и ректорите на медицинските университети с години ги третираха като крепостни селяни, за разлика от държави като Германия и Швеция, където те получават качествено практическо образование и заплати от три до пет хиляди евро. На последното заседание на здравната комисия към парламента депутатите най-накрая предприеха една положителна промяна към гарантирането на по-достоен статут за българските специализанти. Те одобриха законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. С поправките срокът за обучение на специализантите, финансирано по европейски програми и проекти, вече ще се зачита за трудов стаж. Осигурителните и здравните им вноски пък ще бъдат поети от лечебните заведения, където практикуват.
Тази стъпка вероятно е предизвикана от очертаващия се провал на широкопрокламирания проект Нови възможности за лекарите, по който Министерството на здравеопазването разполага с 16 млн. лв. за обучението на 1000 млади медици. Парадоксът е, че безплатното обучение е гарантирано, но почти никой не го иска. Четири месеца след старта на проекта незапълнени се оказват над половината места, което принуди здравното ведомство да удължи срока за набиране на кандидати до 7 юни 2013-а или до изчерпване на субсидираните бройки.
Младите лекари имат основания да са скептично настроени и към финансовата обезпеченост на Нови възможности за лекарите в България. Парите са гарантирани до средата на 2014-а, а една специализация трае между 3 и 4 години според профила на кандидатите. Дали възможностите ще бъде продължени, зависи от популярността им. А както се вижда, тя не е особено голяма. Медиците се опасяват, че специалностите, платени от държавата, ще бъдат обвързани с клаузи за връщане на средствата в троен размер или неустойки, ако прекъснат следването или не постъпят в избраната от здравното министерство болница.
Председателят на Асоциацията на Български лекари за европейски стандарти на специализация д-р Даниела Петрова смята, че докато не бъде променена Наредба 34, подобни проекти са обречени на провал. Въпросният документ е от 2006-а и създаде пълен хаос в системата. На лекарите, заплащащи обучението си, бяха обещани трудови договори и две минимални заплати, които те сами трябваше да договарят с наелите ги държавни и частни болници. Те пък на свой ред често молеха зачислените им новобранци да се отказват чрез декларации от получаването на пари.
Новите бели престилки заявяват, че ще останат в страната само при две важни за бъдещето им условия. Първото е всеки контракт за специализация да стане трудов договор с правата и задълженията по Кодекса на труда. Което съответно предполага Лекар-специализант да влезе и в Националната класификация на професиите и длъжностите.
