Срещата на финансовите министри на еврозоната в Брюксел изпрати послание за промяна на курса за сурови бюджетни икономии и за по-малко рестриктивна политика. То бе разчетено в думите на еврокомисаря по икономическа и парична политика Оли Рен след приключване на съвещанието. Редом с икономическите ограничения би било обосновано в определени случаи да се преразгледат крайните срокове за коригиране на наднормени дефицити, коментира Рен пред журналисти в късните следобедни часове на 4 март.
Същия ден германският канцлер Ангела Меркел призна, че бюджетните съкращения са били прекалени. Ние просто се опитахме да консолидираме бюджетите, но винаги сме водили дискусия за растежа, без да даваме отговори на въпросите откъде ще дойде той, заяви Меркел в Хановер, където посети изложението на високотехнологични продукти. Френският финансов министър Пиер Московиси пък посочи, че правилата са интелигентни и същевременно гъвкави и трябва да се намери точния баланс, без да се убива и малкото останал растеж.
Словесната интервенция е последица от бурните протести на жителите от различни държави на Европейския съюз, останали без работа и без средства за прилично съществуване в резултат на строгите бюджетни икономии. Те оставиха Словения без правителство и я подредиха на опашката за спасителни финансови инжекции, а също така предизвикаха политическа парализа в Италия.
Стопанството на еврорегиона е в рецесия и Европейската комисия очаква нов спад на БВП с 0.3% през 2013-а. Задълбочава се и разделението между богатия Север и бедния Юг. В държави като Германия, Белгия и Люксембург се прогнозира растеж, докато в Италия, Гърция, Испания и Португалия икономическият спад продължава. Някъде по средата е Франция, за която комисията предвижда символичен подем с 0.1% през тази година. Същевременно по-слабите данъчни приходи и по-високите разходи за социално подпомагане доведоха до по-високи от очакваните бюджетни дефицити в някои страни членки на еврозоната, включително във Франция, Холандия, Испания и Португалия.
При тази конфигурация има две алтернативи: допълнителни съкращения на разходите и увеличение на данъците, за да се покрият планираните нива на бюджетен недостиг или удължаване на крайния срок за свеждане на дефицита под фиксирания таван от 3% от БВП. Около тези две възможности се завъртяха и дискусиите на 4 март. Специален акцент бе поставен на политическата ситуация в Италия, на искането на Ирландия и Португалия да получат отсрочка за погасяване на задълженията си към международните кредитори и на пакета от спешни заеми за Кипър.
По време на дискусиите финансовите министри се споразумяха да поканят международните кредитори да препоръчат най-добрата възможна опция, която да помогне на Дъблин и на Лисабон да си върнат пълния достъп до дълговите пазари след изтичане на срока на отпуснатите през 2010-а спасителни заеми. В официално изявление след съвещанието се посочва, че и двете програми се изпълняват добре въпреки предизвикателните макроикономически обстоятелства.
Специално за Ирландия са се обсъждали пет възможности: да не се правят никакви промени, да се удължи срока за погасяване на заемите с две години и половина, отсрочка от пет години, удължаване с повече от пет години или промяна на профила на съществуващите кредити, така че повечето от тях да бъдат издължени на по-късен етап, без да се променя срочността на целия помощен пакет. Решение за облекчаване на кредитната тежест на Ирландия и Португалия се очаква през април, твърди Оли Рен. Двете държави получиха заеми по две различни европейски програми: от Европейския механизъм за финансова стабилност на целия ЕС и от временния фонд на еврозоната EFSF.
Кипър няма да получи поисканата още миналия юни финансова помощ преди края на март, решиха финансовите министри от еврорегиона. Тя се оценява на близо 18 млрд. евро и по-голяма част от нея ще отиде за рекапитализация на местната банкова система. Преговорите боксуват заради редица комплицирани въпроси като продажбата на държавни активи, присъствието на огромни по размер депозити на богати руснаци в сметките на кипърските банки, обвиненията за пране на пари и призивите за отписване на част от банковите задължения.
Новото правителство на острова вече се съгласи да допусне независима проверка на начина, по който страната осъществява контрол на паричните потоци. Тя е възложена на Moneyval – комисия от експерти в областта на борбата с прането на пари, създадена през 1997-а от Съвета на Европа, и на една от големите четири счетоводни компании. Одитът може да започне на 12 март банка по банка и да приключи в края на месеца, смята новият финансов министър на Кипър Михалис Сарис.
Екип от официални представители на кредиторите от Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ пък отпътува за Никозия на 5 март за подновяване на преговорите за планираната спасителна акция. Това бе съобщено официално от члена на изпълнителния борд на ЕЦБ Йорг Асмусен, който използва възможността да опровергае плъзналите слухове, че институцията планира да се оттегли от участие в тройката. Най-противоречивият момент е съдбата на депозантите в кипърските банки и по-специално искането на МВФ негарантираните вложители да поемат също част от цената на спасителния пакет, за да стане дългът на страната по-лесно управляем. Финансовият министър на Холандия Йорен Диселблум не изключва подобна мярка. Министър Сарис обаче отхвърля всякакви идеи да се посегне на депозитите заради присъствието на руски капитали в тях.
Опасенията на инвеститорите, че сметките им в Кипър не са сигурни, доведоха до спад на банковите депозити от 70.2 млрд. евро през декември 2012-а на 68.4 млрд. евро в края на януари.
