Че водните проекти на ГЕРБ по оперативната програма Околна среда цъкат като истинска бомба, писахме още през октомври 2012-а. Сега обаче сме на прага на експлозията, която неминуемо ще доведе до огромна задлъжнялост, фалити на общини и фирми и наказателни процедури за милиони евро.
Тази истина все още се прикрива от управляващите в оставка, но с назначаването на служебното правителство или най-късно след парламентарните избори нещата ще излязат наяве. Впрочем стряскащите факти и сега са налице, но никой не говори за тях. Според Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз при налични 2.5 млрд. лв. за сектор Води на програмата Околна среда към 18 февруари са били подписани договори за 4.15 млрд. лева. Конкретно за канализация и пречиствателни станции в големите градове екоминистърът в оставка Нона Караджова е сключила споразумения за близо 2.4 млрд. лв., при положение че разполага с едва около 600 млн. лв. за целта. А в тези сметки дори не са включени последните актове на кабинета Борисов от 1 март, с които бяха дадени още 231 млн. лв. на общините Пловдив и Добрич, въпреки че ВиК проектите им не са одобрени от Брюксел.
С други думи, сключени са контракти, за плащането на които обаче
липсват над 2 млрд. лева
nbsp;
Най-неприятното е, че и няма откъде другаде да дойдат, освен от джоба на данъкоплатците. Обясненията, че за довършването на проектите ще бъдат използвани средства от следващия програмен период, са пълна заблуда, тъй като според правилата на Европейската комисия това просто не може да стане. Така в един момент парите към общините ще секнат и те няма да могат повече да се разплащат с наетите за строителството на ВиК мрежи и пречиствателни станции компании. За капак на всичко страната ще бъде принудена да върне и всички получени авансови плащания по спрените проекти, тъй като разпоредбите на Брюксел в това отношение са железни – ако обектът не е напълно готов преди крайната дата за допустимост на разходите, всички преведени за него пари се връщат. А в случая става въпрос за общо над един милиард лева.
Има и още нещо – за да увеличи усвояването на средствата по Околна среда, екоминистерството предприе редица маневри, които все по-ясно се очертават като
поредните автоголове
nbsp;
Както БАНКЕРЪ писа, около 500 млн. лв. ще бъдат похарчени не по предназначение, а ще се пренасочат за закупуването на нови тролеи, трамваи, пожарни коли и влакчета за столичното метро. Обяснението на властта бе, че това щяло да има безспорен екологичен ефект. Но никой не каза откъде при това положение ще се вземат необходимите финанси за изграждане на пречиствателни станции. Министърът по еврофондовете в оставка Томислав Дончев се надяваше някои от общините да се откажат от проектите си и така нещата да се нормализират, но към момента няма такива индикации.
Задаващият се финансов колапс обаче е само една осколка от бомбата. Не по-малко
щети ще нанесат и солените глоби
nbsp;
които ще се наложи да платим. Ангажиментите, поети при присъединяването на България към общността, бяха всички градове с повече от 10 хил. жители да имат изградени канализация и пречиствателни станции до края на 2010-а, а за тези с население между 2 и 10 хил. души срокът изтича в края на 2014-а. Но реално, освен да се подписват договори, нищо друго не се прави. Строителството на повечето съоръжения тепърва предстои, а завършените се броят на пръсти. Става дума за канализацията на Приморско, бургаския квартали Долно Езерово, Главиница, Перник, Вълчи дол и Каварна. Контрактите за тях са подписани още през ноември 2008-а и само те са приети от ЕС като окончателно приключили. Това, че Бойко Борисов е резнал още няколко лентички и Нона Караджова брои готови обекти, не променя нещата, защото е важно какво мислят в Брюксел. А и как може да има нови съоръжения, след като първият договор в сектор Води след идването на власт на правителството на ГЕРБ бе подписан едва в края на февруари 2011-а – за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на община Разлог на стойност 8.2 млн. лева.
Не е за пропускане и фактът, че в началото на тази година ГЕРБ вече абдикира от редица големи водни проекти за общо над 600 млн. лв., като ги остави за следващия програмен период. Причината е в огромното забавяне на подготовката на документите и почти пълната незаинтересованост на местните власти. Управляващите обаче пропуснаха да споменат, че шансът тези проекти да се реализират с европейско финансиране след 2014-а клони към нула, защото предвидените около 2.4 млрд. лв. за водния сектор ще отидат приоритетно за изграждането на пречиствателни станции за отпадни води в 232 малки села и градове с население между 2 хил. и 10 хил. жители, а за големите общини няма да остане нищо. Така държавата сама се е поставила в патова ситуация. Решила да финансира забавените сега проекти, ще бъде санкционирана за липсата на ВиК съоръжения в малките населени места. Ако пък започне ударно да строи тях, ще има глоби за непостроените пречиствателни станции и канали в големите градове.
Неблагополучията в управлението на програмата Околна среда съвсем не свършват със свръхдоговарянето и забавеното строителство. Много от подписаните контракти
драстично нарушават и критериите
nbsp;
на Европейската комисия за средна цена на водните проекти от около 500 евро на жител. Същото правеше и предишният екоминистър Джевдет Чакъров, заради което в началото на 2009-а лично представителят на Генералната дирекция Регионална политика Карстен Расмусен остро критикува нашите власти. Тогава Брюксел поиска договорите да бъдат ревизирани, но от Министерството на околната среда и водите не последва отговор. Обещанията за промени дойдоха едва когато ГЕРБ пое управлението на държавата, но от дистанцията на времето вече можем да кажем, че това са били само празни приказки.
Най-скъпият воден проект, подписан през 2012-а например, не е за някой от големите градове, а за доизграждане и модернизиране на канализационната и водопроводната мрежи в Костинброд. За тази цел ще бъдат похарчени общо 97.4 млн. лв., при все че официално там живеят 11 860 души, т.е. за всеки от тях ще бъдат похарчени над 8200 лв., което е много над нормата от 500 евро. Същото е и с ВиК мрежата в Банкя. За нея са заложени малко над 61 млн. лв., което означава, че на всеки жител се падат по 5487 лева. Сходна е ситуацията и в гр. Раковски, където за изграждането на пречиствателна станция, колектори и канализация са предвидени близо 59 млн. лв. и при около 16 хил. души население инвестицията пак е доста далеч от европейските изисквания. Списъкът може да бъде продължен и с други общини като Панагюрище, Пирдоп, Козлодуй, Исперих, Кубрат, Кнежа, Нови пазар…
В последна сметка тоталното забатачване на водните проекти ще окаже такова негативно влияние върху страната ни, последствията от което трудно ще се преодолеят в следващите години. Едва ли обаче ще бъде потърсена някаква отговорност на виновниците за това – Джевдет Чакъров, Нона Караджова и десетките кметове, които не си мръднаха пръста да подготвят документи за кандидатстване.
