Даниел Смилов е роден на 10 октомври 1970 година. Той е програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Завършил е политология в СУ Св. Кл. Охридски. Има докторати от Централноевропейския университет в Будапеща и Оксфордския университет. Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Преподавател е по теория на политиката в катедра Политология на СУ Св. Кл. Охридскии гост-преподавател в Централноевропейския университет.
nbsp;
Г-н Смилов, в едно телевизионно предаване развихте тезата, че е възможно партиите, които получават субсидия, да бъдат принудени да въведат задължителна гражданска квота. Възможно ли е партиите да възприемат тази идея?
– Имах предвид една наистина по-радикална реформа за политическите партии, която може би сега няма да има време да се реализира. Опасността при гражданската квота не е само в това дали тези кандидати ще бъдат на избираеми места. Стои въпросът какво означава гражданска квота, защото тя пак ще бъде изборът на партийното ръководство. Предложих нещо по-различно – партиите, които ползват обществена публична субсидия, да могат задължително да провеждат предварителни избори. Тук вече механизмът на селекция е ясен – те се отварят и кандидатът, който спечели най-много гласове, попада в листите на партията. По този начин решаваме и проблема с мажоритарния вот, защото хората ще имат възможност да гласуват за личности. И можем да запазим сегашната избирателна система – на практика без радикални промени.
В тези предварителни избори участват не само членове на партията, нали така?
– Да, има различни модели, предварителните избори се използват най-вече в САЩ. Там има затворени избори, където само членове на партията участват. Българските партии имат много малко членове и този модел няма да е особено удачен. Така че аз предлагам – за партиите ще бъде по-добре да правят отворени предварителни избори. Това е нещо, което можем да го мислим сериозно, защото то решава проблемите, които гражданите сега повдигат – проблемите с липса на доверие в партиите и начина, по който се подбират кандидатите.
Ще успеят ли протестите да променят политическата система в България, каквато амбициозна задача си поставят, или нещата ще си продължат като преди?
– По принцип всякакви реформи са възможни, въпросът е дали ще са добри. Това, което става, е, че хората разбраха, че демокрацията променя нещата. Питането сега е как енергията да се използва за добри реформи. Невинаги най-радикалната реформа е най-ползотворна. Според мен хубавото на този протест е, че той се фокусира върху слабото звено на политическата система, насочи прожектора към политическите партии. Сега тази диагноза трябва да се прецизира.
Има обаче нещо, което е тревожно – гражданските квоти в регулаторни органи като ДКВР и независими съдебни органи, които се предлагат. Каква е опасността тук – това са някакви хора, които влизат извън политически процес, незнайно по какъв начин. Проблемът е кой гарантира за тях и как ще ги избираме. Отговор на този въпрос все още няма. Чисто теоретично – възможно е посочването им да става на лотариен принцип, с много къси мандати. Но първият ми страх е, че такъв модел няма никъде и той ще бъде нещо много ново. Второ, има много технологични въпроси, на които също не могат да се дадат отговори. Например – това платени длъжности ли ще бъдат? В някои комисии, които са много нависоко, те могат и да бъдат такива. Но ако този модел се разпростре и надолу, очевидно той ще бъде една нова администрация. Второ, хората от провинцията например ще идват до София – кой ще покрива разходите им, те сигурно ще трябва да напускат работата си. И сега има огромен брой такива граждански съвети на доброволен принцип, но те не функционират поради липса на интерес. Няма да има гражданска енергия да се поддържа този модел непрекъснато, защото трябват огромен брой доброволци.
Които да имат и компетентност, и време…
– И желание да се откъснат от собствените си дела. Това очевидно е неефективен модел. Именно затова е измислена представителната демокрация, има представителна група, тя се избира и длъжностите са платени. Не искам да обезкуражавам никого, разбира се, трябва да има активно гражданство, което да контролира избраниците. Опасявам се, че гражданският контрол много трудно може да се институционализира. При появата на втора администрация, паралелна на първата, възниква въпросът кой надзирава втората?
Очаквате ли големите политически сили да включат в листите си хора от инициативните комитети?
– Нямам достатъчно информация, за да коментирам, но това, което чувам, е, че се правят някакви сондажи от големи и по-малки партии. Особено по-гръмогласните партии като на Яне Янев и на Волен Сидеров вече са го направили. Предполагам, че другите също са направили своите проучвания. Пък и от информацията, която излиза, част от ръководството на протестите са близо до една или друга партия. Така че може би ще има придърпване от партиите на една част от лицата на протеста. Другото, което е по-важно, е дали този протест ще може да формира собствена политическа сила.
Наблюдаваме ли в момента конфликт между ГЕРБ и президента Плевнелиев?
– Мисля, че има напрежение, но конфликт – не съм сигурен… Това, което наблюдавам, е, че има голяма изнервеност на всички политически играчи. Последните действия на ГЕРБ при подаване на оставката излъчваха огромна емоционалност. Прехвърчат искри. Аз не съм сигурен дали има какво да делят те в момента, защото ролята на Плевнелиев при тази ситуация е по-скоро техническа – той трябва да преведе страната през тези два месеца до едни нови избори.
Аз не виждам Плевнелиев да иска да прави президентска република или да налага свои избраници, които да правят оттук нататък политическа кариера. Президентът желае да си изпълни конституционните задължения, да състави едно читаво правителство, което да преведе страната през тези два месеца. Но партиите би трябвало да се чувстват отговорни за това, което става. Защото отговорността, че сме в тази ситуация, не е на Плевнелиев. Аз съм озадачен от поведението на партиите – те като че ли нямат нищо общо с това, което става. Те минаха в глуха отбрана и в позициониране за следващите избори и критикуват всички останали центрове на власт. Това не е конструктивно поведение, то излишно дестабилизира ситуацията. Партиите трябва да знаят, че е в техен интерес да стигнат прилично до следващите избори.
От БСП и ДПС още от миналата година също имаше заявка, че ще правят експертен кабинет, а не коалиция.
– Наистина ме озадачава това, че всички се готвят или за опозиция, или за включване в правителството, но не като основен играч. Куриозното е кой тогава ще състави това правителство, след като всички се гласят за опозиция. Или за второстепенен играч в рамките на по-голяма коалиция.
Възможно ли е обаче, противно на логиката, свръхакцентирането върху ролята на гражданите да счупи клона на политическите играчи, които бяха включили в платформите си и обещанията си идеи за по-голямото им овластяване? Как ситуацията в момента ще повлияе на партията на Меглена Кунева например?
– Мисля, че тя остана встрани от всичко, което се случва. Засега не може да се каже, че ситуацията работи в нейна полза. Това, което е характерно за партията на г-жа Кунева, е, че в последните месеци имаше известна стагнация. Според данните тя влиза в парламента, но нямаше натрупване на по-голяма подкрепа. Бих искал да видя по-актуални данни, но смятам, че тя остана встрани от този граждански протест и не очаквам той по някакъв начин да повлияе на доверието в Движение България на гражданите. Такава е ситуацията в момента, но по време на кампанията нещата могат да се променят.
Има доста подписки за референдуми в момента. Нестабилността в страната ще увеличи ли участието в тях?
– Това, което ми прави впечатление, е, че повечето от тези въпроси не са реални политически въпроси – нещо важно, което имаме да решаваме като общество, а са просто начин определени играчи да заявят себе си и да направят една политическа кампания в своя полза. Изключвам тютюнопушенето, защото то е като че ли въпрос, който засяга много хора. Но другите – Велико Народно събрание, отзоваване на депутати – това са идеи, които са значими само от гледна точка на егото на хората, които ги предлагат.
Но улицата харесва такива идеи…
– Улицата ги харесва, но част от харесването е поради неразбиране. Например ВНС – това е една много тежка процедура, която ще отнеме много време. Част от нещата, които хората искат да променят чрез ВНС, не изискват свикването му. Част от исканията са проблематични – например любимата теза за намаляване на депутатите наполовина.
Или друга една идея – отзоваването на депутати. В САЩ това работи на щатско ниво – не на национално. В Канада – пак на местно ниво. В Япония също, в Германия – в Бундерсрата – Горната камара на парламента. В Латвия има възможност чрез референдум да се свикат нови избори, но това не е индивидуално отзоваване на депутати. В Румъния част от импийчмънт процедурата минава през референдум. Това са формите. Онова, което се предлага тук, е т.нар. императивен мандат – такива неща има само в Индия, Китай, Индонезия, Казахстан. Колегите, които предлагат това, гледат Великобритания. Но там правителството на Камерън включи такова предложение за отзоваване при две обстоятелства – първото е, ако сте осъден на по-малко от една година, хората могат да ви отзоват. Това е нещо като губене на имунитет. Второто обстоятелство за отзоваване е, ако нарушите етичния кодекс. Тогава Камарата на общините може да реши и да инициира, т.е. да отвори такава подписка, в която хората да участват. Големи скандали станаха в Англия по повод тези предложения, излезе негативен доклад и в момента законопроектът е блокиран и партиите не могат да се договорят. Та този пример не работи.
Хората от протестите търсили ли са вас или ваши колеги за съвет? Подтекстът на въпроса ми е не са ли хората, които излязоха на улицата, сърдити на политическите анализатори почти толкова, колкото и на професионалните политици?
– Има го това нещо. Има такова недоверие към анализаторите. Аз получавам имейли с различни предложения. Дори получих и цял проект за конституция. Но по-скоро няма търсене на такива контакти, или поне аз не съм го усетил.
