Пореден епизод от сапунката Завод за боклука в София бе прожектиран през седмицата. Министърът на околната среда и водите в оставка Нона Караджова и кметът на София Йорданка Фандъкова подписаха споразумение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за съоръжението, с което управниците ни баламосват вече седем години.
Новината би трябвало да е радостна, но в действителност прилича по-скоро на отчаян пиар ход на отиващото си правителство. Първо, Европейската комисия даде зелена светлина за изграждането на завода още в края на миналата година и сегашната стъпка е просто закъсняла формалност, по всяка вероятност отложена във времето за запълване на новинарските емисии в критичен за властта момент като сегашния.
Второ, парите вече може и да са налице, но това въобще не означава, че строителството на предприятието ще започне веднага. Проблемът е, че все още не е ясно кой ще се заеме с него, след като конкурсът от 2010-а, с който бе избран германо-българският консорциум Хут-Станилов, бе отменен. Това се наложи поради промяна в техническото задание, по настояване на европейските експерти и включването на Топлофикация – София в проекта като място за изгаряне на блокчетата преработена смет. Именно технологията за преработване на отпадъците беше и причината Европейската комисия дълго време да не даде съгласие за изграждането на съоръжението. Сега според одобрения план то ще произвежда гориво, което ще може да се използва от столичната топлофикация. Това е икономически по-изгодният вариант, който ще спести на софиянци около 150 млн. лв. за 20 години, а животът на депото ще се удължи два пъти, тъй като над три четвърти от отпадъците ще се оползотворяват.
Новата процедура за избор на изпълнител бе обявена на 8 февруари 2012-а, но още не е приключила. По последна информация от заместник-кмета по екология на София Мария Бояджийска победителят в надпреварата трябваше да стане ясен до края на януари, но това така и не се случи. Иначе сред кандидатите отново е Станилов – този път в партньорство с италианската фирма Данеко. Първия търг компанията на Георги Станилов спечели с цена от 174 млн. лв. без ДДС. ПСТ Холдинг на Васил Божков пък участва заедно с германската Хохтийф. В предишния конкурс германците играха заедно с гръцката Хелектор и останаха втори. Сега Хелектор се включи заедно с друго дъщерно дружество на групата Актор. Главболгарстрой на Симеон Пешов участва с италианската Еурека, а Трейс на Николай Михайлов – с турската Мут. Сред участниците е и Строително-предприемачески холдинг на Георги Георгиев, като негови партньори са испанците от BCM. Строителят на депото в местността Садината (което също е част от целия проект за управление на отпадъците) – Геотехмин, е в консорциум с френската Воше, под общото име МВТ София 2012. В конкурса е и Енергоремонт холдинг, в съдружие с германската фирма GeBa. Най-голям дял акции в българската компания имат бившият енергиен министър Милко Ковачев, бившият шеф на АЕЦ Козлодуй Йордан Костадинов и Петър Манчев. Последният български участник е Микс констръкшън на Пламен Христов и Стамен Иванов. Те обаче си партнират с германската Егерсман. Останалите претенденти са три испански фирми, обединени в консорциума Елекнор. В него освен едноименната компания влизат още Сорайн и Стадлер.
Неофициално се знае, че половината от кандидатите са отпаднали, защото техническите им предложения не отговаряли на тръжните условия. Според заданието бъдещият строител ще трябва да завърши завода за 21 месеца. Шест от тях са за проектиране, а останалите за строителство. Предвидена е и една година за съобщаване на дефекти след пуска на съоръжението в експлоатация.
Първата фаза на проекта Интегрирана система за третиране на битовите отпадъци на Столичната община беше одобрена от Евросъюза през юли 2011-а и е в процес на изпълнение. В системата са включени депото за неопасни отпадъци в местността Садината (открито на 13 ноември 2012-а), инсталацията за компостиране на зелени и биоразградими отпадъци, както и съпътстващата инфраструктура – водоснабдяване, пътища и електрозахранване.
Целият проект е на обща стойност 360 млн. лв., от които близо 300 млн. лв. са безвъзмездна финансова помощ от ЕС. Той е най-големият по оперативна програма Околна среда.
