Борсовите индекси в повечето развити държави са на ниво около и малко над исторически рекорди, подхранвани от ежедневното вливане на милиарди долари под формата на количествени улеснения. Американският Dow Jones Industrial Average вече твърдо се търгува над максимума си от 2007 г. и в четвъртък записа десети пореден ден на ръст. Широкият Samp;P 500 e на крачка да надскочи предишния си връх, поставен преди повече от пет години. А европейските индекси изглеждат готови да направят същото в най-скоро време. Дори японският NIKKEI успя да се зарази от обещанията за провокиране на инфлация от страна на правителството, независимо че това бе целта на всички управляващи през последните двадесет години.
За разлика от държавите, които могат да си позволят почти безконтролно печатане на пари, България не успява да се възползва от това, че Европейската централна банка поразхлаби паричната си политика. Вместо бързо възстановяване след пика на кризата, каквото се очаква от всяка развиваща се държава, икономиката на страната ни регистрира скромен растеж, близък до статистическата грешка. Този феноменсправедливо бе отразен от фондовия ни пазар през последните години, независимо че мнозина продължават да смятат, че БФБ-София е неефективна и нейните оценки за публичните компании са несправедливо занижени.
Общо взето, БФБ се движи добре, в унисон с оптимистичните очаквания по света, че кризата най-накрая си е отишла. Силната доза свежи пари успя да увлече много инвеститори и спекуланти и скоро всички бяха готови да плащат значително повече за акции, които до вчера не са искали дори да погледнат. Надеждата за чудодейно изцеление на пазара върна и част от напусналите го преди време участници. Но единственото, което постигнаха някои от тях, бе да поемат щафетата от предишния спринтьор с надеждата, че напред по трасето има и следващ пост. Вместо светлина в тунела и бързи печалби обаче инвеститорите получиха звучен шамар от политическата класа, която само за няколко дни успя да изкара гражданите на протести, да остави страната без правителство, да отблъсне потенциални чуждестранни инвеститори, да завие рязко вляво и да обещае неизпълнимото само защото идват избори.
В такава нездравословна обстановка фондовият пазар нямаше друг избор, освен да се върне към нормалното си за последните години състояние, а именно ниски обеми на търговия и широко разтворени разлики в котировките. Това всъщност е добра новина, стига индексите да запазят спечеленото досега. Лошата новина е, че засега пътят, който следва пазарът, е точно копие на този отпреди две години, когато надеждите за край на мечия пазар отново бяха водеща сила на пазара. Тогава вместо нов възход инвеститорите получиха бавен и болезнен спад през следващите месеци, преди пазарът да намери по-стабилно дъно за отскок.
Естествено, историята рядко се повтаря, но често се римува, макар и в ретроспекция. Поведението на инвеститорите, поне засега, не предполага особено притеснение, че сценарият от 2011 г. може да се повтори. Това може да се дължи на често използваното успокоение, че този път е различно, макар че точно тези думи са едни от най-опасните, особено във финансовата сфера.
И все пак основания за оптимизъм има, независимо от това какво чертае графиката на борсовите индекси. Кои фактори могат да променят траекторията на нашия пазар е трудно да се отговори, най-малко защото не знаем какво ще ни се случи след пет минути, а какво остава да правим прогнози за месеци или години напред. Дали това ще са предстоящите избори и резултатите от тях, или просто случайно събитие, което дори не можем да предположим? Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
nbsp;