Протестите винаги са атракция. Колкото по-яростни са, толкова по-впечатляващо е зрелището. Докато депутатите се замеряха с упреци покрай оставката на кабинета, животновъдите изкараха гайдите. Но какво са гайдите пред тракторите и комбайните? Те пък на свой ред бледнеят пред решението на асоциацията на животновъдите да доведе на жълтите павета стада от крави, овце и друг едър рогат добитък. Компания им правеха един камион прасета.
Ролята им беше да изкажат решителното недоволство на стопаните си от кабинета в оставка. Съзнателно или не животинките станаха част от дебата за мизерията (в прекия и преносния смисъл) в държавата. По израженията им личеше, че са поизнервени, но неособено ангажирани с определена позиция. Или са объркани от разнобоя в мненията. Или усещат, че човешките проблеми не са техни. Пък и диалогът с хора, които се въргалят в една и съща кал трето десетилетие и все не смогват да изчистят пейзажа, изглежда безсмислен. За прасетата това е ежедневие.
По-младите участници в митингите не знаят, че в зенита на развития социализъм на жълтите павета също идваха животни. Това ставаше по коледните празници, когато пред Партийния дом се разпъваха шатри и кошари. Обстановката беше супер, лееше се греяно вино и цвърчаха мръвки. Животните бяха спокойни, преживяха блажено, а хората не бяха никак политизирани, макар че от сутрин до вечер ги облъчваха с комунистическа пропаганда.
Сега разделението е повсеместно. Но предимно между хората. Обстановката е нетърпима, защото е нагнетена с препирни, караници и скандали. Едни групи реват срещу други. Всуе, защото хората имат качества, които животните не притежават. Например да присвояват все повече и повече, въпреки че са преяли. И да изпитват удоволствие от факта, че другите са гладни.
Пуснете прасетата в Народното събрание!
