Близо 6 млрд. лв. от публичните разходи за 2012-а са минали през схемата на обществените поръчки. А от началото на тази година сключените договори са за над 1.6 млрд. лева. Немалка част от средствата обаче са разплатени само по документи и стотици фирми са заплашени от фалит заради забавените плащания на държавата и общините. Още повече са изправените до ръба предприятия, които работят като подизпълнители на победителите в публичните търгове, но така и не са си получили парите за свършената работа.
По данни на Министерството на финансите от 31 декември 2012-а общите просрочени задължения на държавните институции са 284.7 млн. лв. – почти 111 млн. лв. на правителството и 173.8 млн. лв. на общините. Сумите са еднотипни с тези от септември миналата година, нищо че преди Коледа бившият пръв финансист Симеон Дянков се кълнеше как е редуцирал дълговете до 135 млн. лева. След първото заседание на служебния кабинет на 20 март пък премиерът Марин Райков се похвали, че просрочените задължения на централната и местната власт са намалели съответно на 108 млн. лв. и 173 млн. лева. Информацията му била актуална към края на февруари.
Какво всъщност е положението, стана съвсем ясно през седмицата, когато от Европейската асоциация на търговско-промишлените палати (EUROCHAMBRES) съобщиха, че по данни на Еврокомисията средният период за погасяване на плащане от страна на публичния сектор към частния в България е 52 дни. На пръв поглед това може и да не изглежда чак толкова много, но в две трети от държавите членки на ЕС този период е по-кратък. В същото време единствено публичните власти във Финландия и Естония успяват да се разплатят с бизнеса в 30-дневния срок, предвиден от европейската директива за борбата със забавянето на плащане по търговските сделки (Late Payments Directive), която влезе в сила в цялата общност на 16 март. Очаквано, най-слабо се представят Италия, Гърция и Испания – съответно средно със 180, 174 и 160 дни за погасяване на задълженията.
Разпоредбите на въпросната директива бяха въведени у нас с брой 20 на Държавен вестник от 28 февруари 2013-а, когато се обнародваха измененията в Търговския закон. Според новите текстове периодът от 30 дни ще започва да тече от датата на получаване на фактурата или съответната стока или услуга и ще важи във всички случаи, когато в съответните контракти не е упомената друга схема на плащане. Регламентиран е и максимален двумесечен срок за разплащане на лечебните заведения с доставчиците и изпълнителите на различни услуги. Сега болниците дължат стотици милиони на бизнеса.
От Българската търговско-промишлена палата обаче са скептични, че държавните институции ще започнат да прилагат веднага новите правила. А всяко закъсняло плащане има преки последици за предприемачите, особено за малките и средните фирми – намаляване на инвестициите, загуба на работни места и дори затваряне на предприятия.
Платежоспособността на хиляди фирми е заложена на карта, а с нея и съдбата на хиляди работни места, казва Арналдо Абруцини, генерален секретар на EUROCHAMBRES. По думите му навременното плащане на фактурите е директен, ефективен и бърз начин, чрез който политиците могат да подобрят паричните потоци в реалната икономика и да допринесат за растежа й, както и за увеличението на работните места.
Европейската директива се отнася и за разплащанията между самите компании, но никой не знае с точност колко е междуфирмената задлъжнялост у нас. За 2010-а тя бе оценена на 104 млрд. лева. Сега със сигурност е много повече. Липсата на информация се обяснява с търговските отношения между предприятията, които трудно могат да се проследят. Публична тайна е обаче, че мощните корпорации (които по нашенска традиция имат топли връзки с властта и съдебната система) с лекота извиват ръцете на дребните играчи и нерядко печелят именно на техен гръб. Държавата всячески следи и принуждава фирмите да са изрядни платци към нея, но въобще не се интересува дали дружествата, на които тя плаща за извършени услуги, доставки или строителство, се издължават навреме на подизпълнителите си. Най-скорошното доказателство за това е спреният строеж на последния лот от магистрала Тракия. Подобна е ситуацията и при строителството на ВиК мрежи и пречиствателни станции, за което големите консорциуми и холдинги наемат малки местни фирми, а накрая забравят да им се издължат.
Нелепото е, че всички тези некоректни към партньорите си компании съвсем безпрепятствено продължават да печелят поръчки за милиони. Но на никого не му пука за предишните им прегрешения. Няма и механизъм за контрол или санкциониране. Дори европейските директиви се фокусират само върху процедурите за възлагане – всяка фирма може да бъде отстранена от участие в търг, ако има данъчни задължения, но нищо не се споменава за задлъжнялост към други предприятия при изпълнението на поръчките. Така порочният кръг, в който едни и същи големи дружества обират държавните пари и по този начин завличат по-малките, е затворен. И едва ли скоро нещо ще се промени.
