Борсовите индекси в повечето развити държави вече са около и малко над исторически рекордни стойности, подхранвани, естествено, от всекидневното вливане на милиарди долари под формата на количествени улеснения. Японският NIKKEI например бе един от най-силно представящите се индекси през последните дни, особено след като централната банка на страната разкри дългоочаквания план за безпрецедентни покупки на ДЦК, акции и други активи в опит да стимулира инфлацията до поне 2% годишно. Дали този път целта ще бъде постигната е неясно, но дори това да се случи, последствията за японската икономика може да се окажат непредвидими.
На този фон единствената прилика между България и развитите държави по света е, че икономиката ни расте със същите анемични темпове, съчетани с висока безработица. Това обаче не пречи на инвеститорите в САЩ и Европа да калкулират в цените все повече позитивни очаквания, докато на местна почва импулсът се ограничи до два месеца на еуфория около акциите в групата на Химимпорт. Бързите печалби от тези компании успяха косвено да подкрепят и част от останалите публични дружества, но техният принос към общата картина остана ограничен.
След като първоначалният заряд утихна, стотиците купувачи на горещи акции преминаха в режим усредняване, което е и причината поне засега да не станем свидетели на рязко връщане към реалността. А тя далеч не е толкова приятна, колкото изглежда. Безспорен факт е, че много публични компании у нас са несправедливо оценени от пазара. Но също толкова безспорно е и твърдението, че на всеки пазар има подценени, справедливо оценени и надценени акции. Последните обикновено се откриват там, където е съсредоточено вниманието на масите, докато подценените често са там, където има недостиг на инвеститорски оценки. В този ред на мисли трудно ми е да повярвам, че изведнъж най-активно търгуваните акции на нашия пазар са се оказали подценени, а останалите не. Подобно съмнение обаче явно не е разтревожило жадните за бързи печалби купувачи и много от тях загърбиха обективните оценки и прегърнаха, съзнателно или не, теорията, която гласи, че на пазара винаги има някой, който ще плати по-висока цена.
Иначе, освен споменатото вече усредняване, причина за липсата на значими движения в индексите са и предстоящите парламентарни избори, тъй като инвеститорите все още се опитват да налучкат посоката, в която ще поеме бъдещото правителство. Както и да тълкуваме предизборните обещания обаче, икономиката ни едва ли ще получи сериозен тласък преди края на годината. Дори напротив, последната драма около спирането на енергийни мощности в страната говори само за едно – индустрията не работи. Това прави задачата на следващото правителство още по-трудна и, верятно, ще изисква вземането на непопулярни мерки за запълване на дупките като вдигане на данъци и осигуровки.
На този фон би трябвало да отчетем като истински успех липсата на разпродажби на капиталовия ни пазар. Предпазливост обаче има, съдейки по котировките на компании, които традиционно раздават дивиденти. Такива са предимно инвестиращите в недвижими имоти и макар предстоящите плащания към акционерите да не са тайна за всеки, който умее да събира и умножава, при всяко официално съобщение за размера на дивидента ставахме свидетели на нов ръст в цените. Явно изненадани винаги ще се намерят, дори при дружества, чиято дивидентна политика е ясно разписана в специален закон. Но това е част от емоцията на пазара – противно на теорията, той не се обитава от рационални инвеститори, а от обикновени хора. Или поне засега, защото дори и в това направление сме на светлинни години от развитите пазари. За сравнение, около половината от оборота на борсите в САЩ вече се дължи на автоматизирани системи за търговия, където решенията се вземат от компютри, следващи определени алгоритми.
nbsp;
Гено Тонев
Портфолио мениджър
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
