Международният валутен фонд ще участва с около 1 млрд. евро в спасителния пакет от заеми за Кипър (за общо 10 млрд. евро), съобщи на 3 април управителният директор на институцията Кристин Лагард. В специално изявление тя подчерта, че програмата, която трябва да изпълни правителството на острова като условие за получаване на помощта, е предизвикателна и изисква големи усилия от населението на страната. Госпожа Лагард обаче е уверена, че планът осигурява трайно и изцяло финансирано решение на текущите проблеми на Кипър и осъществим път към възстановяване. Тя ще подложи на гласуване участието в пакета от заеми за Никозия на съвещанието на изпълнителния борд на фонда през май.
Спасителният план за Кипър е плод на съвместните усилия на МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка – т. нар. тройка, която пое функциите на отряд за бързо реагиране в еврозоната. Трите организации са одобрили единодушно колко пари да даде валутният фонд, информира репортерите в Брюксел на 3 април говорителят на Еврокомисията – Оливие Бейли. По думите му сделката за острова ще бъде представена за одобрение на финансовите министри от еврозоната през следващата седмица. Предстои да се подпише меморандум за разбирателство, чийто проект се очаква да се появи до 9 април. Говорителят на германското финансово министерство Мартин Котхаус пък смята, че Долната камара на германския парламент може да гласува пакета на следващото си редовно заседание на 15 април.
Докато международните кредитори се омайваха от собственото си величие, оставка за втори път подаде финансовият министър на Кипър Михалис Сарис. (Бел. ред. – Първата беше преди месец под натиска на масовите критики, че е приел първоначалните условия на кредиторите от 16 март, когато с данък трябваше да се обложат всички депозити, независимо от големината им.) Тя бе приета мигновено и в креслото на Сарис седна Харис Георгиадис. Четиридесетгодишният Георгиадис има диплома по икономика от университета в Рединг и е депутат от партията на президента Никос Анастиадис. Той положи клетва на 3 април и увери, че ще даде всичко от себе си за спасението на държавата.
Бившият високопоставен служител от Световната банка Михалис Сарис, който помогна на Кипър да влезе в еврозоната през 2008-а по време на предишен мандат като финансов министър, остана на поста си по-малко от пет седмици. Сарис подаде оставка, след като договори известни отстъпки за спасителната програма на страната си с пристигналите в Никозия експерти на тройката международни кредитори. Оттеглянето му цели да подпомогне започналото разследване на колапса на двете най-големи кипърски кредитни институции, включително и времето, когато е бил председател на Лаики банк през 2012-а. Преди да напусне, Сарис заяви, че не може да даде оценка с колко ще се свие БВП на държавата през тази година и че началото на следващата ще е точно толкова трудно, колкото и сега. Освен това добави, че споразумението за заемите ще гарантира финансиране на Кипър от май нататък. А правителството трябва да изплати облигации за 1.4 млрд. евро с падеж на 3 юни.
Програмата от спешни заеми бе договорена между Никозия и правителствата от еврозоната на 25 март. Ще припомним, че в замяна на обещаните 10 млрд. евро от кредиторите кабинетът на Анастасиадис се съгласи да закрие втория по големина местен кредитор Лаики банк, да преструктурира националната банкова система и да обложи с данък собствениците на депозити над 100 хил. евро в местния банков лидер – Банката на Кипър. Техните загуби се оценяват поне на 60% от вложенията им.
Лихвата по пакета от кредити за 10 млрд. евро ще е между 2.5 и 2.7% годишно, а средният период за погасяването им ще е над 22 години, съобщи кипърската държавна информационна агенция, като се позова на правителствения говорител Христос Стилианидис.
В последната версия на споразумението с тройката кредитори, до която се добрали кипърски медии, е заложен първичен бюджетен дефицит в размер на 2.4% за тази година и първичен излишък от 4% до 2018-а. В проекта са заложени и мерки, които да осигурят 351 млн. евро (2.1% от БВП) от орязване на разходи и увеличение на приходи.
Английският вестник Гардиън разкрива, че МВФ е поискал от Никозия да ореже разходите за държавни пенсии и да реформира системата за социално осигуряване. Вестта предизвика мигновена реакция на синдикатите. Ръководството на Кипърския профсъюз на банковите служители организира персонала на банките да напуснат работните си места на обяд на 4 април и да протестират пред парламента срещу евентуалните пенсионни подстрижки. Централната банка на Кипър пък побързала да удължи срока на действие на капиталовия контрол, след като на 2 април въведе известни облекчения.
По сметки на МВФ намалението на разходите за публичния сектор и увеличението на данъците, които вече са в ход, ще гарантират икономии в размер на близо 5% от БВП. Фондът иска да се спестят още 2% чрез повишение на корпоративния данък от сегашните 10 на 12.5% и на данъка върху прихода от лихви от 15 на 30 процента. Орязването на пенсиите и на социалните осигуровки ще спести средства за нови 4.5% от БВП в средносрочен план с крайната цел първичният бюджетен излишък до 2018-а да е 4% от брутния вътрешен продукт.
