Петролният гигант Лукойл удържа поредната си победа над държавата. Часове след като адвокатите на дружеството внесоха жалба (на 23 април 2013) срещу издадената от Агенция Митници заповед за отнемане на лиценза на компанията за управлението на данъчен склад, Административният съд в София я отмени. И то за часове.
Митническата агенция реагира светкавично и изключително остро. Магистратите на практика възстановиха лиценза на поделенията на Лукойл, макар че делото все още не е гледано по същество.
Тази нощ съдът пропусна шанса да разсее съмненията, които разяждат българското общество, че
в държавата ни управлява олигархия
се казва в категоричното становище на агенцията.
Нещо повече, според хората на Танов това решение на съда показва, че макар и страната ни да е член на Европейския съюз и на НАТО, над нея е легнала тежката сянка на чужди интереси. Магистратите на практика са доказали, че в една уж правова държава не всички са равни пред закона и не следват принципите на свободния пазар.
Тази нощ законът коленичи и монополът победи, това е обобщението на ситуацията, което направи ръководството на митниците.
Тихата война (която вече не е съвсем тиха) между митническата агенция и нефтената компания се води от години. Хората на шефа на агенцията Ваньо Танов се опитват (очевидно неуспешно) да наложат на нефтения производител да спазва правилата в държавата. Преди дни те отнеха ключов лиценз на дружеството. Мотивите им бяха свързани с откритите
купища нарушения на акцизното законодателство
и липсата на измервателни уреди. До това решение се стига, след като митническата агенция завършва проверката за съответствие на средствата за измерване и контрол в данъчния склад, както изисква Наредба №3.
Според заповедта на агенцията е отнет лицензът за управлението на продуктопровод от Лукойл Нефтохим Бургас АД до Пласментно-снабдителна база Илиянци и свързаните с него шест петролни бази – в Карнобат, в Стара Загора, в Пловдив, във Ветрен, в Ихтиман и в Илиянци , разположени по основния тръбопровод, доставящ горива от рафинерията в Бургас до София.
С това решение почти се преповтарят събитията от по-миналата година, когато заради немонтирани датчици (пак само за дни) беше отнет лицензът на производителя Лукойл Нефтохим за експлоатация на базата на пристанище Росенец. Но и тогава административният съд отдаде правото на частната компания, като на практика го отне от държавата.
Изискването за монтирането на измервателни уреди по основния продуктопровод от Бургас до база Илиянци и по разклоненията му към нефтохранилищата бе вписано миналата година като допълнение към наредбата за специфичните изисквания за контрола върху акцизните стоки. Документът определя точките, в които трябваше да бъдат поставени контролни датчици, които в реално време да подават данни за постъпващите и излизащите горива в митниците.
Срокът за изпълнението на това изискване изтече
преди близо месец – на 31 март. Това е и причината складовите бази да бъдат проверени в периода 9-12 април. Но точно тогава става ясно, че те всъщност не са изпълнени. В официално прессъобщение на митническата агенция бе оповестено, че част от монтираните уреди за измерване на количествата изобщо не работят, а други са включени, но не изпълняват това, за което са сложени. Те предавали данни, но към самата компания, а не към агенцията. Да не говорим, че някои изпълнявали ролята на… брошка. Нивомерите в две от проверените петролни бази изобщо не работели, установили проверяващите. Като капак на всичко това са били открити и отклонения от тръбата, които на практика дават възможност за заобикаляне на сензорите.
След като със заповедта си хората на Танов на практика застрашиха сериозна част от складовата мрежа на Лукойл, представители на нефтеното дружество определиха заповедта на шефа на агенцията Ваньо Танов като продължаващ произвол. Острата им реакция е обяснима, тъй като на практика след отнемането на лиценза компанията загуби право да въвежда или да вади горива от тези бази, докато нарушенията не бъдат отстранени и докато не приключи описването на съхраняваните в тях горива. Компанията пък трябваше да плати акциза на всички количества, тъй като отнемането на лиценза означава, че фирмата се разделя с режима на данъчен склад. А акцизните й задължения вероятно се измерват в милиони левове.
Пред тази заплаха информационната служба на нефтеното дружество заля медиите с писма, които трябваше да докажат, че компанията е искала да бъдат извършени проверки, но митническата администрация не ги е направила. Тези доказателства обаче далеч не могат да бъдат квалифицирани като адекватни, тъй като датите, отбелязани върху тях, са от 13 до 17 април, а Агенция Митници е направила проверката си преди това – от 9 до 12 април. Още повече че седмица по-рано хората на Танов вече са уведомили рафинерията не само за проблема с липсата на постъпващи данни към информационната система на агенцията, но и за вече установеното несъответствие между данните в регистъра и складовата наличност.
След обилната кореспонденция
митническата агенция извършва повторна проверка (на 18 и 19 април) в една от базите и отново установява, че поставените уреди не отговарят на изискванията на наредбата.Тогава на практика са били открити и отклоненията от тръбопровода, които дават възможност за заобикаляне на измервателните уреди.
Скандалът набъбва и шефът на нефтеното дружество Вальо Златев се жалва и на финансовия министър Калин Христов. В обясненията, които дава, на практика се атакуват текстове от самата наредба. Рафинерията се жалва, че през октомври 2012-а без мотиви, без предварителни консултации, без оценка и техническа експертиза Агенция Митници е направила специална промяна в норматива, която реално се отнася единствено за Лукойл. Според тази поправка освен вече съществуващите, приети от агенцията и предаващи данни към нейната система измервателни средства, се изисква монтиране и на допълнителни измервателни системи по протежение на продуктопровода, свързващ Лукойл-Нефтохим – Бургас, с петролните бази в Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Ветрен, Ихтиман и Илиянци. Нефтената компания недоволства, че тяхното внедряване изисквало както значителна финансова инвестиция, така и огромна по обем техническа работа, а за изпълнението й бил определен изключително кратък срок (само шест месеца). Всичко това било потвърдено и от заключенията на междуведомствената експертна работна група за анализ на проблемите по прилагането на Закона за акцизите и данъчните складове, създадена от правителството в края на 2012 година. Според производителя на горива в противовес на тези заключения през март тази година Агенция Митници оставила без последствие и отговор мотивираното искане на дружеството за издаване на акт за съответствие.
Рафинерията се жалва на министър Христов не само за отнетия сега лиценз, но и за други санкции, наложени й от митническата агенция. Става дума за това, че на 19 април агенцията е уведомила акционерното дружество, че актът за съответствие с изискванията на Закона за акцизите на данъчен склад Нефтопристанище Росенец е издаден на 11 април…, без да се известни констатираните по-късно нарушения. Точно това беше и причината да бъдат отстранени шефът на бургаската митница и двама негови подчинени, тъй като създавали условия за манипулиране на данни и за извеждане на акцизни стоки без контрол от данъчния склад Нефтопристанище Росенец на Лукойл Нефтохим Бургас АД.
Вътрешно разследване на митниците установи, че
с покровителството на шефове на една от големите митнически дирекции
през този нефтен терминал са били източени горива за 5 млн. лева. От разследването станало ясно, че за няколко дни през април уреди за отчитане на излизащите количествата горива били умишлено пренастройвани от работен в тестов режим. През това време големи необложени с данък количества от петрол са излизали от терминала, без да се регистрират в митниците и в Националната агенция за приходите. На петролното пристанище все още се довършва монтажът на измерителни уреди. Срокът за това изтича на 1 юни, но съоръжението така или иначе има действащо разрешително за работа като данъчен склад. Според хората, правили проверката, за манипулирането на уредите са съдействали четирима високопоставени служители на Бургаската митница, съобщи агенцията още през миналата седмица.
Очевидно отстраняването на шефа на бургаската митница Валери Стефанов, на заместника му Кирил Динев и на началника на отдел Последващ контрол Ростислав Йонев, срещу които бе предприето и дисциплинарно производство, е извадило от равновесие шефовете на бургаската рафинерия. Още в неделя (21 април) всички медии бяха уведомени, че с тези си действия Ваньо Танов всъщност разчиствал сметки между служители на агенцията, но в същото време отново правел и опит да създаде сред обществеността усещането, че в Лукойл има нещо непрозрачно и се извършвали незаконни действия, което било съвършено невярно. Тези разсъждения били представени и на министъра на финансите. За всичко случващо се в рафинерията още преди дни бил информиран и президентът на ОАО Лукойл Вагит Алекперов. При предишния скандал самият Алекперов пристигна по спешност у нас, за да уреди проблема, и тогава обеща, че дъщерната му компания ще спазва българското законодателство (което очевидно не е съвсем така), сега очевидно хората му у нас са се справили с административния съд сами…
