Събитията през последните дни, свързани с поредните оповестени подслушвания на високопоставени властници и реакцията на институциите към тях (по-точно липсата на реакция по същество), напомниха за една от най-тежките дилеми на българското общество. Ние сме принудени да избираме между закона и истината (вкл. и истината за неговото погазване). Ако разчитаме на спазването на закона, вероятно никога няма да узнаем документираната истина за ставащото по върховете на държавата. Ако решим да вземем страна на основата на получената по незаконен път истина, отваряме широко вратата за всевъзможен произвол. Този възел не може да бъде разплетен, той може да бъде единствено разсечен.
Знам, че сега е неподходящ момент за положителна реакция към грижливо подготвената вълна от СРС-та. Всеки разумен човек е наясно, че неслучайно именно тези записи се появяват точно сега. Това, че машината на Първи факултет (ДС) на Школата в Симеоново е на път да премаже разбитата команда на Втори и Трети факултет, бе неизбежно развитие. Но истинският избор не е между разузнавачи и милиционери, а между готовността да изнесем публично истината за субектите и начина на управление на страната през годините на прехода, и малодушното изкушение да я заметем за пореден път под килима.
Затова по-доброто послание е
не Стига СРС-та!, а Всички СРС-та!
nbsp;
Да се надяваме, че поне веднъж българските политици ще бъдат последователни и ще ни поднесат още порции от горчивата истина. За правителството на ГЕРБ излезе достатъчно, а, както казват и самите му ръководители, до изборите ще излизат и още. Но има още доста неща, които трябва да чуем или да си припомним. Като например оповестените преди 3-4 години телефонни разговори на членове на политическия кабинет на Сергей Станишев в качеството му на премиер на тройната коалиция, които, макар че не впечатляваха с такава простащина, съдържаха не по-малко данни за извършени престъпления, засягащи болната тема енергетика. (Аз лично нямам друго разумно обяснение защо правителството на ГЕРБ не разнищиха тази история, освен че истинските им господари не им позволиха.) Сигурно и за правителството на Симеон Сакскобургготски се е запазила некоя флашка – не е като да няма за какво.
Разбира се, активните мероприятия не ни поднасят кой знае колко неподозирани нови факти, те потвърждават нашите догадки и предположения, макар и по най-лошия начин. Но оповестените подслушвания имат друга важна роля – ролята на
незаобиколим разобличителен материал
nbsp;
Незаобиколим не за правораздавателната система (въпреки че този път магистратите, изглежда, ще си върнат на Борисов и Цветанов за цялото мачкане), а за обществото. Докато душеизлиянията на българския елит не бяха излезли черно на бяло, още имаше простор за някакви маневри (сериозните хора не вярват на слухове). Сега корабите са изгорени, път назад няма.
Дискусията за съдържателните уродства на българската политика и на българските елити може да се отлага, но едва ли може да се избегне. От обществото зависи дали отново ще отвърнем очи от огледалото, или ще се захванем както трябва с почистването на държавата си. Това е единствено разумната линия на гражданско поведение, независимо от опитите вниманието да се насочи към средството за получаване на истината и интересите на използващите го, а не към истината.
А такива опити има, и то от най-високите нива в държавата. Като например президентът Плевнелиев, който не се умори да повтаря, че му било писнало от СРС-та и бръмбари, но не се осмели да обели и дума за съдържанието на разговорите между бивш премиер, бивш министър и (вече) бивш магистрат, и тримата от издигналата го за поста му партия. В най-безсъдържателното интервю на български държавен глава, което съм чувал през последните 23 години, Плевнелиев няколко пъти каза, че бил подменен дневният ред на гражданите, но не посочи ясно
механизма на подмяната
nbsp;
начина на упражняване на властта преди, по време и след правителството на ГЕРБ. (Друг е въпросът защо опитен водещ, един от доайените на българската радиожурналистика, не му отправи дори намек, да не говорим за фронтален въпрос по темата.)
Странно е, но, изглежда, президентът не разбира, че сам се пъхна в капана. Всеки мислещ човек би потърсил обяснение на странното му поведение на сапьор, който предпазливо заобикаля, а не обезврежда и дори не обозначава мините. А логичното обяснение е крайно неприятно – Плевнелиев не желае да постави пръста в раната в най-добрия случай, защото го е страх, а в най-лошия – защото е зависим и уязвим. (Май стана дума, че Цветанов е слушал всички министри?)
Единствените публични фигури, които коментират съдържанието на оповестените подслушвания, са водачите на опозицията, но те го правят по такъв елементарен начин и с толкова видимо злорадство, че не е изключено да предизвикат обратен ефект. Възмущението на Сергей Станишев е лицемерно, защото и за неговото правителство, и за него лично има достатъчно материали (и то не само от СРС-та), които го поставят в неособено по-добро политическо положение от Бойко Борисов. Съдът мълчи, единствено висш представител на прокуратурата отрони едва на четвъртия ден, че
в този епизод няма добри
nbsp;
Съвсем не е странно, че голяма част от медиите също се помайват – стана ясно, че постановката да нахраним журналистите е възприета талантливо и се прилага с такъв замах, че скоро можем да очакваме фатален изход поради преяждане.
Завесата над злоупотребите с власт и манталитета на елита бе едва повдигната, но и видяното е достатъчно, за да става ясно, че ситуацията е извънредна и изисква извънредни мерки. Не говоря за извънредно положение, а за извънреден импулс на гражданско възмездие. Ако не бъдат предприети решителни стъпки за отстраняване на непоправимо увредените части от българската държавност, те ще продължават да тровят малкото останала здрава тъкан.
Първата стъпка е отстраняването на досегашните партии и политици от властта, но понеже това не може да стане изведнъж, поне максималното им възможно обезвластяване. Колкото по-зле са представени досегашните властници в парламента, толкова по-реален е шансът да започне истинска промяна. Каквато те не искат да допуснат и ще бъдат готови на всякакви комбинации, за да я избегнат. СРС за преговорите за бъдещото правителство на националното единство няма да излезе, но тези преговори се водят и една от причините за последната порция оповестени подслушвания е да бъдат принудени ръководителите на ГЕРБ да кандисат на правителство с тяхна подкрепа, но без тяхно участие.
А после, надяват се политинженерите,
после всичко ще бъде забравено
nbsp;
И всичко ще започне отначало. Затова все по-настойчиво става облъчването на обществото, че ново правителство трябва има, и то трябва да бъде съставено много бързо.
Трябва да признаем – това не е невъзможен развой на събитията, но той става все по-малко вероятен, ако не в най-близък, то поне в две- тригодишен хоризонт. Както вярно отбеляза един от служебните министри, това, че хората са се прибрали по домовете си, не означава, че няма да излязат отново на улицата. Но този път по-решителни и вероятно с чувствително по-добре подбрани водачи и говорители.
Александър Маринов
