Толкова си можем! Това бяха единствените думи, които президентът на Левски Тодор Батков успя да промълви, след като сините ритуално се самоубиха пред 20 хиляди свои привърженици във фаталния последен шампионатен двубой срещу Славия. Безумният автогол на Димитър Везалов бе логичен апогей на управленския и игрови хаос, възцарил се в клуба, благодарение на който титлата престоя само 90 минути на Герена и после замина по куриер за Разград.
По ирония на съдбата Славия също ще запомни първенството с това пирово равенство. Белите изиграха един от най-срамните сезони в историята си на 100-годишния юбилей на клуба и така отчаяха дори малкото си верни привърженици. Трагедията на полуразрушения стадион Георги Аспарухов, паралелно с пародията в стил полегнала е ЦСКА, която по същото време сътвориха Локомотив (София) и червените на развалината в Надежда, дава завършен облик на състоянието на столичния футбол.
Общо 68-те шампионски титли, които софийските грандове са спечелили, към днешна дата, миришат на мухъл и са дълбоко погребани в славното минало. А дори за най-големите оптимисти бъдещето на Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив е забулено в гъстата мъгла на предизвестените и безкрайно повтарящи се провали. Голямата четворка от София стремглаво губи позиции за сметка на клубове като Лудогорец, Литекс, Ботев (Пловдив) и Берое. Именно тези уж провинциални отбори знаят накъде са тръгнали и как да стигнат дотам. Докато столичните аристократи се развиват по псевдопроекти, каквито няма дори в аматьорските селски тимове. Тъй като рибата се вмирисва откъм главата, логично е основна вина за провалите на
уж най-конвертируемите ни футболни марки
nbsp;
да бъде стоварена върху плещите на клубните президенти. Сезон след сезон Тодор Батков, Николай Гигов, Венцеслав Стефанов и Димитър Борисов се самозаблуждават, че правят нещо, а всъщност прахосват милиони за футболни ментета от цял свят, без дори да се сетят, че трябва да създадат що-годе нормални условия клубовете им да бъдат управлявани по съвременни мениджърски модели. Стигна се дотам, че единствената радост за феновете на столичните тимове е да се подиграват едни с други за издънките си, което е твърде жалка картинка.
Сега въпросът е ще намерят ли сили Левски, ЦСКА, Славия и Локомотив да изпълзят от дъното на пропастта, или ще продължат да копаят надолу? Най-шокираща изглежда ситуацията при сините, чиито илюзии и мания за величие бяха погребани само за седмица. Батков е опрян до стената и трябва да изгради клуба наново от руините, или да приеме ролята на симпатичен средняк. В това отношение оставката на външния човек Иво Тонев бе едно добро начало към чистотата, но никой не каза дали тя е приета. С изказването, че Левски ще става шампион с всички средства, Тонев с един замах накара цяла България да мрази тима и да го възприема като държавен отбор, което още дълго време ще носи само негативи. Хубаво е и собствениците в сянка да се оттеглят от оперативната власт заедно с Тонев. Въпреки че ще стане по-беден, Левски поне ще възвърне малко от клубната си идентичност. Дано председателят на управителния съвет поне спази обещанието си да построи сектор А на стадиона, защото наистина ще е пълна идиотщина отборът да посрещне вековния си юбилей в сегашното си състояние.
Рокади са наложителни и в спортно-техническия сектор. Директорът Даниел Боримиров се издъни и бе задължително да се оттегли, но и той избяга от отговорност. Христо Йовов не е подготвен за управленска роля, а в тази ситуация логичен избор бе връщането на Наско Сираков, чиято здрава ръка би въвела ред на Герена. Само че любимецът на сектор Б нееднократно се изказваше
крайно пиперливо по адрес на Батков
и адвокатът не може да превъзмогне егото си и да работи с него.
Очевидно е, че Левски не биваше повече да бъде ръководен от Николай Митов, но и той подписа нов договор. Нисичкият наставник е симпатичен на феновете заради левскарската си жилка и хъс, но е факт, че ръководените от него футболисти избутаха полусезона на юруш. Сините спечелиха двубоите с Лудогорец, ЦСКА и Литекс с късметлийски голове в последните минути и откровена съдийска помощ. Балонът обаче се спука точно в решителните мачове за титлата и купата срещу Славия и Берое. Може би след подходящо обучение и практика в по-слаби тимове Митов един ден ще може да води Левски, но сега провалът му е предопределен. Далеч по-подходящ би бил наставникът на Черноморец Димитър Димитров-Херо, който обаче отказа да оправя батака на сините или Петър Хубчев, направил чудеса с ограничен потенциал в Стара Загора.
Крайно време е също така Батков да се престраши и да покаже вратата на една дузина скъпоплатени играчи, които нямат качества даже и за Б група. В черния списък на клуба засега влизат Ромен Ели, Роман Прохазка, Рене Михелич, Милен Василев, Пламен Димов и Ивайло Василев. Но отборът на бъдещето трябва да бъде граден около младоците Пламен Илиев, Михаил Иванов, Стефан Велевlt; Антонио Вутов, братя Цоневи и други таланти от клубната школа. Два-три сезона сигурно ще бъдат пожертвани, но след това Левски ще има тим, който да радва феновете .
Театърът на абсурда за пореден сезон бе игран на ниво и в ЦСКА, където шефовете са повече от футболистите, треньорите се сменят като носни кърпички, а играчите правят силни мачове само в нощните клубове. Трима треньори – Стойчо Младенов, Миодраг Йешич и Милен Радуканов, се провалиха в опитите си да вдигнат червените на крака, феновете цял сезон воюваха с ръководството, а поредната мащабна селекция се оказа пълен провал. Хубаво е, че собственикът Димитър Борисов иска да направи тотална чистка и да се раздели с голяма част от основните играчи като Мартин Камбуров, Томаш Черни, Апостол Попов, Михаил Венков, Костадин Стоянов и Игнасио Варела. За Иван Бандаловски, Мишел Платини и Абел Анисе пък ще се търсят нови клубове. Със сигурност ще останат младите: Анатоли Господинов, Пламен Крачунов, Венцислав Василев, Ангел Грънчов, Васил Попов, Лукас Саша, Антон Карачанаков, Спас Делев и Нджонго Присо, заедно с направилия добър сезон халф Марсиньо, което е обещание за по-добро бъдеще. Само че рокадите трябваше да започнат с избора на нов старши-треньор, който сам да прецени кои играчи ще му свършат работа. Освен това е необходимо червените да изчистят управленската си структура, в която твърде много хора дублират функциите си и затова оперативната власт е под всякаква критика. А и докато ЦСКА не разреши огромния проблем с тренировъчните бази и стадион Българска армия, ще продължи да изостава от останалите претенденти за титлата.
Безвремието отдавна се е настанило в Славия, където едноличното управление на собственика Венцеслав Стефанов дава все по-слаби резултати. Белите се превърнаха в
приют за ветерани и екзотични чужденци
nbsp;
и нямаше как за поредна година да не завършат в средата на таблицата. Привържениците вече не помнят кога за последно клубът е играл в евротурнирите, но това явно не притеснява Стефанов. Колоритният президент продължава да назначава треньори като Велислав Вуцов, които освен че са с твърде остарели разбирания за футбола, нямат и смелост да налагат младите таланти от иначе добре функциониращата славистка школа. Отборът спешно се нуждае от добри изпълнителни и спортни директори, които да създадат по-професионална организация. Иначе Славия ще продължи да живурка в миманса и в един кошмарен ден ще изпадне от елита.
От изпадане в последния кръг се спаси Локомотив (София) и единствено заради милостта на ЦСКА догодина ще играе в А група. Всъщност и това още не е сигурно, след като железничарите не са изплатили дълговете си и лицензът им виси на косъм. Добре е президентът на Локомотив Николай Гигов да реши все още ли иска да се занимава с футбол. И ако ще го прави, да налее някой лев в ремонт на запустялата клубна база и в терени за децата и юношите. Защото червено-черните винаги са разчитали на играчи от школата си. Без тях са просто един безличен и посредствен тим.
