Спете спокойно, спестители!

Служебният финансов министър Калин Христов и неговият наследник Петър Чобанов показаха невиждана за традициите ни приемственост при отстояване на българските интереси в Европейския съюз и докараха нещата по победен край.

Спете спокойно, български банкови спестители! Европа няма да ви направи нищо лошо.

А как можеше…

Българските депозанти, независимо колко пари държат в банките и дали са физически лица или фирми, няма да плащат за оздравяване на тръгнали към фалит банки. Това заявиха за БАНКЕРЪ запознати с процеса на договаряне. Фактът се оценява от банковата и финансовата общност у нас като безспорно значим успех на България в Европейския съюз в защита на националните ни интереси.

nbsp;

Датата е 26- 27 юни, след изнурително заседание финансовите министри на страните от Европейския съюз в рамките на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) стигнаха до компромис. А той е следният: на практика бе приета позицията, отстоявана от няколко държави извън еврозоната (сред които и България) – националните органи по преструктуриране да могат да разполагат с достатъчно гъвкавост при използването на различни вътрешни източници за рекапитализация на банки. По този начин ще могат да бъдат използвани средства на акционерите и средства, акумулирани предварително чрез вноски на самите банки в Национален фонд по преструктуриране и във Фонда за гарантиране на влоговете, вместо да се подрязват депозитите на големите данъкоплатци (разбира се, запазва се и обхватът на защитените депозити до 100 хил. евро)…

nbsp;

Щастлива случайност е, че почвата за този успех беше подготвена по време на служебния кабинет, когато финансов министър беше Калин Христов, изключителен ерудит и експерт в тази сложна проблематика, а наследникът му Петър Чобанов показа завидна приемственост и устоя българското виждане докрай. Ядрото на страните със сходно на българското виждане събра още Полша, Швеция, подкрепено бе от Великобритания, а после се присъедини и Малта. Успех, постигнат само за месец и половина, и завиден резултат за българската финансова дипломация.

Нека се върнем към хронологията.

Всичко започна от Германия. Вечният пожарникар при банковите кризи в Европа. На нейните данъкоплатци им писна да плащат за чуждата финансова недисциплинираност и да спасяват важни банки в Южна Европа. Канцлерът Меркел неколкократно показа зъби на реципиентите на немски пари, докато ЕК и тройката кредитори не измислиха схема за спасяване на банки, при която измъченият немски данъкоплатец да бъде пощаден.

Дотогава на първо място бяха поставени правителствата. Те се намесваха и с парите на данъкоплатците запушваха пробойните в банковите каси. Но практиката показа, че в един момент най-задлъжнели са точно правителствата на закъсалите държави. Като видяха, че няма откъде повече да инжектират икономиките си, те натиснаха спасяването да стане с пари от Европейския стабилизационен фонд. После обаче се отказаха да искат ЕСФ да влиза директно в капитала на местните банки, защото пак те плащат сметката. За да ограничат участието си в плащането, германците казаха: Като има проблем, кредиторите (ако има такива с облигации) и депозантите да влизат в капитала. Както в Кипър, но там беше лесно, защото взеха парите на руснаците. Ако трябва обаче да вземеш парите на съгражданите си и да ги превърнеш в недостигащ банков капитал, нещата не са толкова прости.

До известна степен германците са прави. Ако те продължават да дават, никоя застрашена от банкова криза страна няма да прави нищо, чакайки помощ. Целият въпрос обаче е дали южните европейци като дисциплина и трудолюбие могат да станат германци…

Тук няма да коментираме дали последната идея е добра, или не, но тя е подозрителна. Най-вече поради това, че налага като общ модел стореното в Кипър. Едва ли едни пожарникарски мерки така лесно може да се транспонират в общоевропейско законодателство.

Другото лошо е, че Европейската комисия копира Щатите и оста Берлин – Париж. Нашите представители са го казали в Брюксел, че подобно копиране не е в интерес на всички държави в ЕС.

Общото мнение на българските банкери и финансисти по въпроса беше категорично не. Един от тях го изрази най-точно: Директивата за спасяване на банките се превърна в директива за създаване на проблеми в безпроблемни банки.

Съгласно договорените мерки в рамките на ЕКОФИН от 2018 г. т. нар. спасителен режим ще принуди акционерите, облигационерите и големите вложители да допринесат за поемане на щетите в случай на сътресения в банката. Влоговете под 100 000 евро, които са гарантирани, няма да бъдат засегнати, а неосигурените депозити на физически лица и малки фирми ще имат преференциален статус в йерархията при спасителни операции.

Всяка страна от ЕС ще има свободата да вземе решение дали да предпази някои кредитори от загуби при определени обстоятелства. За целта първоначално трябва да бъдат покрити минимум 8 на сто от общия размер на задълженията, преди банката да може да използва средства от специално създаден към механизма фонд. След като този праг е преминат, страните ще имат право да изберат дали да потърсят помощ от фонда, или да използват държавни ресурси за рекапитализирането на банката. Сумата обаче не може да надвишава 5 на сто от пасивите на банката и зависи от одобрението на Брюксел.

И точно тук, макар и странно, се оказа, че отдавна сме изпреварили Европа.

България, в резултат на срива в банковата система от 1996/1997 г., много преди развитите европейци е помъдряла. Ние отдавна създадохме Фонд за гарантиране на влоговете в банките, който вече е натрупал към 1.4 млрд. лева. Тоест това, което ние имаме, европейците сега искат да го направят, и то не като предварителна пресметливост, а като постфактум схема. Всяка държава от Европейския съюз ще трябва да създаде национален фонд, финансиран чрез такси от банките. Тези средства трябва да достигнат до 1.3% от общия размер на гарантираните банкови депозити в цялата страна. А при нас знаете ли колко са? Три пъти повече – 4.9 процента. Ето защо българските представители в ЕКОФИН скочиха и заявиха, че при вече създаден фонд няма да подстригват още банковата система, да вдигат издръжката и да оскъпяват кредитите допълнително. Нелепо би било от нас да се иска да разделим ФГВБ на две части – едната, по която банките плащат 0.5%, и втората, по която се изпълняват европейски щения.

По-общият прочит на механизма показва, че в управлението на кризите има три елемента: превенция, ранна намеса и преструктуриране. Самото преструктуриране има четири инструмента: продажба на някаква част от дейността на банката, въвеждане на преходна банка, изваждане на активи и покриване на загуби, което беше най-спорно. Става дума за това каква част от пасива да се конвертира от някакъв вид дълг в капитал. Битката в ЕКОФИН през май и юни бе – когато не достига капитал, да може част от дълга да се превърне в капитал. При нас оставиха под ударите предимно спестителите. Битката на България бе да събира такси от банките и да пълни фонда с частни пари. И ако стане нужда, този фонд да инвестира в капитала на банка, а не вложителите да плащат. Нещо повече, опасността е голяма, ако се прибегне до ново събиране на пари от гражданите и фирмите. Така те, при най-малкия слух около голяма банка, ще хукват да бягат. Вместо да се решава проблемът, той ще се задълбочи. Тази нестабилност ще вдига цената на депозитите, а оттам – и на кредитите.

Какъв е по-нататък пътят на решението на ЕКОФИН от 26 юни?

Влиза в Европейския парламент, където след обсъждания, в срок до края на годината, ще се превърне в директива, след което всяка страна ще я въведе в националното си законодателство. Вероятността при следващите дискусии да се влоши постигнатото е нулева, защото самите европейски депутати държат на тезата на България – депозитите да бъдат защитени.

Директивата ще влезе в сила от 2018 година.

nbsp;

каре

nbsp;

Опасенията

Никой не разбра къде минава границата на защита за влоговете над 100 000 евро. Един път само големите депозанти щели да плащат за нефелна банка, на която са се доверили, друг път – всички над тази сума, но за дребния и средния бизнес щяло да има защитна мрежа.

Трудно може да се преглътне и философията вложителите малко или много да се приравняват с акционерите. Много добре го каза един банков консултант: Ако ще бъдем третирани като акционери, ние ще искаме по-голям глас в това как се управлява банката… трябва да има възвръщаемост.

Заговори се и за това, че е възможно ефектът от въвеждането на този механизъм да доведе до допълнително фрагментиране в банките в еврозоната. Банкерите го казват направо: ще започне износ на капитали от Южна Европа към северната част на континента, където са най-рейтинговите и стабилни банки. Други аналитици обаче смятат, че в самата Германия ще настане банков хаос, защото немските слаби банки са в доста по-лошо състояние от заплашените банки в страните от юга.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст