Авто- и човешки части остават без цена

Орлин Пенев и Цветанка Крумова обясниха тънкостите при определяне на неимуществените щети при катастрофи.

Парадокс е, че в България има методика за уреждане на материалните щети, а липсва такава за нематериалните. Едва ли това е единственият и най-важен парадокс в българското застраховане, но е крайно време да се намери някакво решение. Това е фиксиране върху проблем, по който се говори повече от десетилетие на Борислав Богоев, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, управление Застрахователен надзор.

В Испания например въпросът е решен чрез системата BAREMО – огромни таблици за цените на травматичните увреждания на човешкото тяло, степенувани по тежест. Тези таблици служат за ориентир при определяне на щетите при временна или трайна загуба на работоспособност и смърт. В Германия Асоциацията на немските застрахователи разполага с огромен каталог, актуализиран всяка година и съдържащ информация за всички съдебни решения, отнасящи се до платени щети при катастрофи.

В България подобни наръчници биха срещнали подкрепа у застрахователите. Но само толкова. Административното определяне на цените ще срещне твърдия им отпор. Ценоразпис за частите на човешкото тяло няма да правим, смъртта също няма единна цена, твърдят те.

Точно в това е проблемът. Някакви таблици за цени има в почти всички развити страни, но основното, за което се плаща, е за претърпени болки и страдания. Абсурдно е да се говори за унификация. Това коментира Орлин Пенев, главен оперативен директор на Алианц България холдинг.

Практиката на застрахователите анализира и Цветанка Крумова, изпълнителен директор и член на УС на ЗАД Армеец АД. Не искам и не е морално да говорим за цена на живота у нас. От една страна, са важни възрастта и социалното положение на загиналия, от друга – броят на наследниците и т.н., каза тя. Пък и присъдените обезщетения в съдебната практика вече плътно са се доближили до оценките на застрахователите, което също е голям плюс за пазара, обясни тя.

Това, което получават пострадалите или техните роднини в България, вече е съпоставимо със Западна Европа, въпреки че там стандартът на живот е много по-висок. Няма как, колкото и нелицеприятно да звучи, да се сравни цената на живота или на трайната загуба на трудоспособност на един швейцарски банков шеф и един български гражданин, който никога не е имал доходи, каза Крумова.

nbsp;

Погледнато от друг ъгъл пък,

ниската застрахователна премия

у нас е в тясна връзка с финансовите възможности на населението и тя гарантира стабилността на пазара. Един вид, пари за огромни обезщетения просто няма. Въпреки че застрахователите печелят от инвестициите си, а не от риска, все пак той трябва да се държи под око.

Когато говорим за имуществени щети, трябва да кажем, че методиката за тяхната оценка, която е залегнала в Наредба 24 за Гражданската отговорност, вече не се признава от съдилищата, показват наблюденията на Крумова. Тя не може да обясни тази тенденция. Въпреки че има ясни цени на труда, разписани от производителите, вещите лица преценяват, както им дойде и това минава пред съда.

В Кодекса за застраховането ясно, но лаконично е описана само процедурата по оценяване и изплащане на имуществените и неимуществените щети вследствие на пътнотранспортно произшествие, както и лимитът на обезщетенията. Законът казва, че при смърт или телесни увреждания на трети лица обезщетението се определя от застрахователна експертна комисия към застрахователя на виновния водач или по съдебен ред. Максималната сума, която дружеството може да изплати на едно пострадало лице като компенсация на имуществени и неимуществени вреди, е 700 хил. лева. Ако виновният водач е причинил смърт или телесни увреждания, обезщетението е най-много 2 млн. лв., когато има един пострадал, и 10 млн. лв. – когато са повече.

На практика

проблемът изобщо не е в лимитите на отговорност

които така или иначе надхвърлят с много реално присъдените обезщетения, а в това, че няма официална статистика за покритите от застрахователите неимуществени вреди. Все още няма дори точни критерии за оценка на неимуществени вреди, което е в ущърб на потребителите и дава недопустимото право на застрахователните дружества сами да определят вида и размера на щетата.

Според статистиката на Комисията за финансов надзор отказът за изплащане на обезщетение по застраховка Каско е най-честият предмет на жалбите, постъпили срещу действията на застрахователите и застрахователните посредници – в 18.8% от преписките. Следва изплащането на обезщетение по Гражданска отговорност на автомобилистите – в 16.3% от случаите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст