Четвъртата седмица

Migration Image

Вече месец политическата криза в България продължава да се задълбочава. Основните й компоненти остават същите – правителство, което не знае до кога ще управлява, опозиция, която отказва да е такава, и парламент, чиято работа е зависима от една неприемлива националистическа партия. Прибавете към това и че за трите политически сили в парламента, благоволяващи да ходят на работа, са гласували едва към 1.6 млн. души от общо поне 6 млн. избиратели. Последното може и да не е толкова шокиращо с оглед на това, че с горе-долу толкова гласове ГЕРБ управляваха самостоятелно три години и половина… После прибавете и непримиримите засега протести. Така изглеждат нещата към средата на юли…

При страненето на Бойко Борисов от медийната сцена най-забележимият политически конфликт вече е между президента и БСП. Макар че левицата е бясна на Плевнелиев заради опозиционното му поведение и флирта с площада, тя все пак обеща да не подкрепи идеята на Атака за импийчмънт. Станишев побърза да отхвърли подозренията, че това може да е заради някаква особена принципност – причината е, за да не се издига държавният глава в ранга на мъченик, призна лидерът на БСП. По такъв начин се спазва и заръката от Европа за разграничаване от Атака.

В триъгълника на властта напоследък няма как да не се забележи нещо положително. То е, че Волен Сидеров реши да отпусне няколко глътки въздух на правителството, като премести пътуващия си цирк от София в Бургас. Щетите, които предизвиква там, не са за пренебрегване, ала далеч не са толкова опустошителни за парламента и кабинета, колкото тези, които нанасяше, вършеейки в София.

Патологични асоциации

През февруари най-голямата крайност около протестите бяха самозапалванията. Днес дойде ред на гладуващите. И тогава, и сега разпространяването на вестта за тези случаи увеличи желаещите да демонстрират разочарованието си от управлението на държавата по екстремен начин. Дали обаче гражданското общество има нужда от подобна солидарност на отчаяните? Само за половин година много българи демонстративно се самозапалваха, гладуваха, издигаха палатки край парламента, излизаха на многохилядни протести… Необратима ли е социалната еволюция? Отговорът на този въпрос все още не е еднозначен. Ала на идейния хоризонт вече отчетливо мъждукат странните очертания на кръгла маса и Велико народно събрание. Дежа вю…

В четвъртата седмица след началото на протестите и синдикатите се присетиха да се качат на каручката за предсрочни избори. Те обаче видяха политическата криза през доста екзотична призма. Няколко дни след като Подкрепа се обяви за свикване на Велико народно събрание и КНСБ настоя за предсрочен вот, но, казано понародному, с некои съображения. От конфедерацията подчертават, че е важно кога точно ще бъдат изборите и искат приемане на поредица от закони и мерки. Според КНСБ законодателството трябва да се определи по общо съгласие на парламентарните и извънпарламентарните политически сили, като се зачете мнението на социалните партньори и на гражданското общество. Като махнем завъртулките, това означава ни повече, ни по-малко от нова кръгла маса 23 години след 1990 година.

Състезание по надговаряне

Впрочем, почвата за нещо такова се подготвя с пробен орган на кръглата маса. Става въпрос за временната комисия за изработване на Изборен кодекс, в която граждански и псевдограждански организации обсъждат изборното законодателство. Тя ясно показва как властта се опитва да печели време, превръщайки демокрацията в говорилня.

Призивът на посланиците на Франция и Германия за отказ от олигархичния модел и за вслушване в гражданското общество бе галантен намек, че търпимостта на Европа към българските особености не е безкрайна. Вместо да си вземат поука от случилото се, социалистите решиха, че критиката не е срещу самите тях, а срещу целия преход, а външният министър Вигенин дори смъмри дипломатите. Междувременно и тютюнопроизводителите започнаха протести. Освен синдикатите и две работодателски организации – КРИБ и БСК, подкрепят предсрочни избори, макар и те да се разминават за точната дата на вота.

Възможен неуспех?

Въпреки очакванията трябва да се допусне възможността протестите да не успеят да прокарат промените, от които обществото има нужда. Мнозина от скачалите по площадите през 1990 г. и 1997 г. днес се чувстват излъгани. Наскоро български медии разпространиха статията на Франсис Фукуяма Революция на средната класа от в. Уолстрийт Джърнъл. В нея политологът развива тезата, че общото между протестите в Турция, Бразилия и Арабската пролет е надигането на средната класа. Бунтове и революции са били предвождани от нея, но тя рядко е успявала сама да постигне промяна. Причината е, че е малцинство в развиващите се държави и е вътрешно разделена. Паралелите с България са очевидни. Като прибавим и традиционното ни делене…

Да, страната е изключително подходящо пространство за вбиване на клинове между февруарски и юнски протести и между културни и некултурни митингуващи. Народът може да свали всяка партия и коалиция от власт, но трудно би превъзмогнал отчуждението между съставляващите го индивиди. Склонността към делене е по-силна от кое да е управление и процъфтява независимо от политическите и икономическите обстоятелства. Ако и този път гражданите бъдат излъгани, причината вероятно пак ще е манталитетът.

Какво се крие зад ъгъла?

Някои исторически паралели също биха могли да са полезни за разбиране на сегашната ситуация. Ако приемем 10 януари 1997 г. за кулминация на последното значимо недоволство преди 2013 г., и то, както и днешните протести, беше предизвикано от стария инстинкт на столетницата да се окопава във властта. Угаждайки на партийния апарат, БСП загуби подкрепата на обществото и изпадна от управлението в следващите два мандата. Какви поражения й предстои да инкасира сега тепърва ще се разбере. Макар и този път да не е предизвикала държавен банкрут, БСП носи почти съизмерими тежести върху гърбината си. Причината е в необичайно бързия й провал – малко след като състави правителство на незнайно какъв принцип и от незнайно кои кадровици, лидерът компрометира тежко цялата левица. Става въпрос за същия незаменим председател, който не пое отговорност и за провала на изборите през 2009 година. Междувременно обаче неговите фалове вече отекват много по-силно заради високите му международни позиции.

Всичко това учудващо успя да събуди и останките от някакъв атавистичен антикомунизъм в българското общество, за чието съществуване само допреди месеци нямаше никакви признаци. Въпросът сега е дали моментът, в който самата БСП ще бъде принудена да предпочете избори, за да ограничи загубите си, не е по-близо, отколкото всички очакват.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст