Машината срещу бюлетината

Пускането на хартия в урна или натискането на точния бутон гарантира по-добре честността на вота. Зависи от решенията на народните представители.

Седмица след като обилно си начесаха крастата с просторни обсъждания на видовете избирателни системи в света, тази сряда (10 юли)депутатите отделиха почти три часа на друг дискусионен въпрос – има ли смисъл от машинно гласуване в България. Като цяло няма нищо лошо в идеята гласоподавателят да бъде ограмотен, докато така или иначе си пие кафето край парламента и настоява за качествена промяна на политическата система.

Ако се вярва на специалистите от ITбранша, отзовали се на поканата да просветлят народните представители по въпросите на машинното гласуване, България разполага не само с капацитет, но и с ноу-хау да въведе подобна система. Технологията дори бе експериментално тествана на изборите през 2009-а, но впоследствие така и не се разбра доколко ефективна е била. Новите предложения сега идват от Консорциум Секюрити солюшън институт, технологичната компания Датекс, IT-фирмата Лирекс и един от водещите производители на фискални устройства у нас Дейзи Технолоджи. Що се касае до конкретните решения, те зависят от волята на законодателя да комбинира електронното гласуване с традиционните хартиени носители или изцяло да премахне гласуването с бюлетина.

Един от вариантите е избирателите да упражняват правото си на глас с цифров подпис, подобен на електронния подпис, с който притежателите му могат да извършват парични транзакции онлайн, без да посещават банков клон. За допълнителна гаранция на вота могат да се въведат и специални есемеси с индивидуален код, които гласоподавателят да получава на мобилния си телефон в тъмната стаичка и да въвежда в системата, преди да посочи желания кандидат. Другата възможност е да се гласува с индивидуални магнитни карти, издавани в деня на вота. Те се поставят в машина, подобна на банкомат, а след като избирателят упражни правото си на вот, я връща обратно на членовете на избирателната комисия. Интересно е и предложението да се запази старият метод на гласуване, но бюлетините да се печатат в деня на изборите и индивидуално за всеки гласоподавател, след като по електронен път се удостовери правото му на глас. За целта се предлага машинното гласуване да се комбинира със система за цифрова идентификация на всеки гражданин, при която личната му карта се сканира и данните от нея се сверяват в реално време с информацията на Министерството на вътрешните работи и Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението(ЕСГРАОН).

Идеите получиха високата оценка на присъстващите, но поставиха немалко въпросителни. На първо време депутатите ще трябва да се спрат на най-елементарната система за гласуване, за да могат успешно да я внедрят в отдалечените райони на страната, където интернетът не е популярен. Ще трябва много внимателно да се прегледат и избирателните списъци, за да не се окаже, че в тях липсват реално съществуващи лица с право на глас. Друг е въпросът как ще се възползват от това право онези, които се изправят пред избирателната комисия с хартиено удостоверение за загубени или откраднати лични документи. Да не говорим пък за всички останали, които се разхождат без лична карта, защото нямат (или не им се дават) 20 лв. за издаването й. На този фон дилемата дали да се използват съвременни монитори с тъч скрийн, или да се заложи на морално остарелите бутони (предвид масовата мобилизация на електрогенератори за захранване на принтери на последните избори)изглежда, меко казано, смехотворна. Най-сериозни размисли засега изисква казусът с тайната на вота, защото не всички електронни системи предлагат добра защита, а високото качество обикновено е и на висока цена.

Ако финансите бяха единствената пречка пред идеята за честен и прозрачен вот обаче, писането на новия Изборен кодекс сигурно нямаше да е толкова сложно. Идеята за въвеждане на машинно гласуване се роди в главите на депутатите от БСП и ДПС след случая с намерените бюлетини в печатницата в Костинброд ден преди парламентарния вот на 12 май и след натиска на гражданското общество за създаване на нови изборни правила. Съвсем друг е въпросът дали промяната се инициира, защото безспорно е един от добрите методи за елиминиране на изборни злоупотреби и манипулации, или защото засега е единственото алиби на управляващите да се задържат на власт. Ако се вярва на експертните прогнози, дори и този шанс може да им се изплъзне заради дългия срок за инсталиране на подобни системи. По предварителни данни чисто технологично са необходими между 6 и 12 месеца, което означава, че новите правила за регистриране на вота могат да видят бял свят най-рано на изборите за евродепутати през май 2014-а. И само при условие, че депутатите се справят в максимално кратки срокове с разписването на основните параметри.

Тука не сме пожарна команда. Изборни правила съществуват и сега. Който толкова бърза, да ползва тях, отсече председателката на временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс Мая Манолова и даде ясен знак, че промените няма да се случат толкова бързо. Да, ще работим в максимално кратки срокове, но не за сметка на качеството и не за да напишем документ, който ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши, попари ентусиазма на протестиращите Манолова. Амбицията на управляващите е да изготвят новия кодекс в рамките на три месеца, за да го поставят на обсъждане до края на октомври. Разглеждането му на първо и второ четене в пленарната зала обаче може да се проточи и до декември, а ако не бъде постигнат консенсус, процесът ще продължи и през първите месеци на следващата година. При този сценарий е твърде вероятно изборите за евродепутати да се проведат по старите правила с всички познати методи за манипулиране на резултатите.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст