Изкарването на легитимна справка за актуалното състояние на задлъжнялостта на клиента към една банка може да му отнеме цяла седмица и накрая да му струва повече, отколкото е цялото му задължение. Звучи невероятно, но въобще не е шега. Знам го от собствен опит. Преди два месеца реших да оптимизирам разходите по обслужване на задълженията ми към банките. Имах близо 12 хил. лв. дългове по кредитни карти, по които плащах годишни лихви между 16 и 18 процента. Реших да ги покрия, като изтегля тригодишен потребителски кредит, по който ще плащам годишен процент на разходите – лихви, такси и комисиони, от 12 процента. Това ми спестяваше по 100 лв. на месец от общите разходи за обслужване на всичките ми задължения. Нарочно няма да споменавам имена на замесените в случая банки, за да не си помисли някой, че се опитвам да си решавам личните проблеми благодарение на това, че съм журналист.
Изненадата ми бе голяма, когато личният ми банкер в кредитната институция, където кандидатствах за потребителския кредит, ми заяви, че има проблем с отпускането му, защото при проверката в кредитния регистър се оказало, че имам непогасен дълг. Веднага проверих и се оказа, че вися със
задължение от 6 лв.
за изпратени известия по кредитни карти. Забележете, не става дума за непогасена вноска по ползван кредитен лимит, не става дума за неплатени такси и комисиони, а за пуснати известия по SMSна обща стойност от 6 лева. И този лош дълг може да спре отпускането на заем, по който са те одобрили. Тоест, платежоспособен си, разполагаш с авоари в банката, която те кредитира, и отговаряш на всички други изисквания. Направо побеснях!
После си спомних две максими, които самият аз отстоявам вече почти 20 години – всички задължения, без значение от размера им, трябва да се обслужват редовно и всеки сам е отговорен за личните си финанси. Укротих гнева си, отидох в банката и платих, като поисках да ми издадат
уверение, че нямам необслужвани задължения
към нея. За което си платих още 6 лв. – по тарифата на кредитната институция. За случай като този важи друга стара максима и тя е, че който плаща зле, плаща два пъти.
На следващия ден си взех получено уверение и се отправих към банката, с която бях договорил потребителския заем от 12 хил. лева. За мое учудване личният ми банкер – симпатична дама, много мило ми обясни, че този документ няма да бъде приет от кредитните инспектори, защото в него липсвали данни, които те задължително изисквали – например лимитът по кредитната ми карта. Кръв нахлу в главата ми, но веднага се сетих, че дамата не е виновна, защото просто изпълнява задълженията си по правилата, определени от висшето ръководство на банката.
Загубих още един ден! На следващия пак влязох в банката, която ми издаде уверението, за да разбера, че тя нямала практика да дава информация на други кредитни институции за кредитните лимити на своите клиенти. Оказа се, че
в банковия сектор
не съществува единен унифициран документ
който да удостоверява, че клиентът няма неплатени задължения към определена кредитна институция, който да е валиден за всички останали. Под валиден имам предвид, че след като е издаден от една банка, всички останали са длъжни да го признаят.
nbsp;
Видях се в чудо! И срам не срам, се принудих да пусна личните си контакти в банките, за да уредя въпроса. Успях! Взех си заема и погасих дълговете по кредитните си карти, като намалих месечните си разходи за обслужване. И сега се питам: ами ако не бях журналист от в. БАНКЕРЪ, който над две десетилетия се занимава с кредитните институции и познава персонално почти всичките им началници? Тогава какво? Сигурно още щях да бродя из дебрите на банковата бюрокрация.
Докато се занимавах със собствените си финансови дела, случайно се сблъсках с хора, които ми споделиха и други безумия. Един шофьор на такси ми се оплака, че си е платил по банков път глобите към МВР, но когато отишъл в районното управление с платежния документ, там му казали, че не виждат сумата да е преведена на екраните си. По този начин той още бил в нарушение. Върнал се човекът в банката, където го уверили, че са направили превода, пък и нали са му издали платежен документ. В МВР обаче не го признават! И какво? Човека го разигравали повече от месец като топка за пинг понг. Е, бива ли такова нещо!? И няма ли разпоредба, която да прави платежния документ задължителен за всички институции? Ако няма, защо веднага не се въведе такава, например в закона за плащанията? Без нея всеки чиновник може да прави данъкоплатците на луди пеперуди. То и чиновникът на гише не е виновен, защото изпълнява кретенските разпоредби на някой началник.
Третият проблем, с който се сблъсках челно, е
липсата на уважение към клиентите
nbsp;
Излишно е да споменавам намусените служители, които разговарят толкова троснато с клиентите си, сякаш не си вадят хляба от техните пари. Говоря за неуважението на институцията банка към своите клиенти. Сблъсках се с такова отношение, ползвайки услугата личен банкер на една от големите банки у нас. Лично аз имам трима лични банкери. Във въпросната банка обаче съм клиент вече близо една петилетка, вкарал съм в нея няколко десетки хиляди лева на депозит, ползвал съм и съм връщал без просрочие потребителски заем, имам кредитни карти, по които си плащам вноската всеки месец. Въобще въртя си моя скромен оборот, но държа да подчертая две неща. Първо, банката сама ми предложи да имам личен банкер. Второ, аз съм неин нетен кредитор – в смисъл че имам повече депозити в нея, отколкото задължения. Да не говорим, че съм й завел и други клиенти.
Но да се върнем на личния банкер. Сама по себе си услугата е много изгодна, защото чрез този човек можете да следите движението по сметките си, той ви уведомява за новите услуги на банката, попълва документите ви, а в някои случаи дори и ви ги носи на удобно за вас място в удобно за вас време (с изключение на почивните дни, разбира се).
Във въпросната банка първоначално всичко вървеше добре.
Първият ми личен банкер
nbsp;
бе много коректен (улавям се, че почвам да говоря с ненужно умиление). Но тя бе жена и излезе в отпуск по майчинство – нещо нормално. Тогава ми назначиха нов – този път едно симпатично момче. Работехме близо година, след което го повишиха и аз останах да чакам нов личен банкер. Чаках повече от шест месеца, докато ме уведомят, че имам нов човек, който ще поеме грижата за личните ми сметки. Но не за дълго, защото въпросната дама се разболя и вече близо година отново съм без личен банкер. Не споря, че всеки служител има право да излезе по майчинство или да получи повишение. Не се оплаквам от постоянната смяна на личните ми банкери, което доста разширява уж конфиденциалния кръг на запознатите с личните ми финанси. Негодувам срещу това, че банката не ми оказва услугата, която се води, че ползвам, при това от доста време. На кого се оплакваме в този случай?
Разбирам, че моите скромни авоари са пренебрежимо малки за многомилиардния бизнес на въпросната кредитна институция. Но след като е така, не е ли редно просто да ме уведомят, за да не разчитам повече на услугата личен банкер и да си хващам пътя.
При подобно отношение всички заявления на шефовете на въпросната банка, че всеки клиент е важен за тях, че ще се отнасят с разбиране към моите проблеми и на хората, поверили им парите си, както всякакви там красиви рекламни послания, са нищо повече от една лъжа. Поне за мен е така! Не си мислете, че не знам кое е най-лесното решение за мен – да сменя банката. И ще го направя. Но след време. Защото това, че съм неин клиент, засега ми позволява да следя всички разминавания между рекламните й послания и реалностите в нейните взаимоотношения с клиентите. Така виждам как падат маските и се рушат митовете. Виждам бъдещето на тази институция преди хората, овластени да я управляват. А знанието е сила – не го забравяйте!
