Хубавото на бурните политически времена е, че водят не само до нестабилност, но и до бурен кипеж на идеи. Хората предлагат, спорят, карат се, но мислят! Днес привържениците на свикването на Велико народно събрание сърфират смело върху гребена на модерната гражданска вълна. И между тях и противниците на великия парламент се очертава интересна разделителна линия.
От едната страна са от ГЕРБ, КТ Подкрепа и голяма част от гражданското общество, което копнее да направи конституцията по-актуална. Причините, които ги обединяват, обаче са различни за всеки. В деня, в който мнозинството си избра Делян Пеевски за шеф на ДАНС, Цветан Цветанов обяви, че бившите управляващи започват консултации за свикване на велик парламент. Тоест намерението ги осени в крайно революционна обстановка. Думите на един друг класик от същата дата обясняват подходящо напрегнатата атмосфера на онзи ден: Трудните ситуации изискват нестандартни решения.
Ала следващата седмица ГЕРБ вече бяха оттеглили заявката си за ВНС. Само за да може Бойко Борисов да я поднови не след дълго като едно от условията да се върне в парламента. Впрочем, партията му не успя да прокара промени в конституцията в предишното Народно събрание, тъй като не можа да си осигури подкрепата на 180 народни представители. Тези дни пък Яне Янев съобщи, че е поканил Борисов на кръгла маса за промяна на основния закон. Идеята, че бившият премиер и лидерът на РЗС ще съчиняват нова конституция, може и да звучи леко плашещо, но не е изключено скоро да се реализира.
ГЕРБ и РЗС проявяват интерес към висшите полета на конституционализма от чисто конюнктурни съображения, а КТ Подкрепа има зъб на основния закон от самото му приемане. През 1991 г. в него се записа, че синдикатите не могат да се занимават с политическа дейност. Мълвата твърдеше, че текстът е насочен персонално срещу Тренчев – тогава лидер на профсъюза и член на ръководството на СДС, от чието влияние БСП се страхуваше. Трудно е да се повярва, че профсъюзът иска тепърва да променя точно това. Но желанието за прекрояване на конституцията, ако не се представят конкретни предложения, обикновено си е чиста грандомания. Освен ако не приемем, че след две десетилетия профсъюзът е оправил проблемите на българските наемни работници и иска да се захване с нещо по-значимо.
От другата страна на барикадата са президентът и БСП, чиито отношения напоследък не са особено топли, както и по-консервативната част от българите, които не питаят вяра в революционните промени. Най-напред социалистите не биха желали конституцията да се пипа, тъй като безспорно тя е най-вече тяхно дело. И осигури приемственост за многобройните партийни членове в институциите в годините на прехода. Ако обаче в дългосрочен план левицата види, че времето на основния закон е минало, едва ли има съмнение, че бързо ще се препозиционира.
Президентът изненада мнозина, които не очакваха от него да заеме толкова категорична позиция. Вестник БАНКЕРЪ научи от свои източници, че след февруарските протести държавният глава все пак е проучил възможностите за свикване на ВНС. Засилването на недоволството от улицата може да накара политиците да се съобразят с какви ли не искания. Въпросът е и този път да не се похабява гражданска енергия нахалост.
Мнозина от защитниците на идеята за нова конституция или за промени в старата вероятно не предполагат колко много време може да отнеме свикването на Велико народно събрание. Иначе е несъмнено, че ако някои неща бъдат пипнати, животът в България може и да се поориентира към по-добро. Всъщност, въпросните неща са три. Първото е изваждането на прокуратурата от съдебната власт, второто е ограничаването на политическото влияние при избора на Висш съдебен съвет и на имунитета на магистратите, а третото – осигуряване на възможност и обикновени граждани да могат да сезират Конституционния съд. Дори и при прокарване само на една от тях обаче ще са необходими години, за да може новото да започне да работи. Който си представя нещо друго, вероятно е в плен на лошата комбинация от грандиозни намерения и голи мечтания.
Ако се тръгне на ВНС на юруш, без предварителна нагласа какво точно да се променя, почти сигурно е, че ще последва зацикляне на икономиката и на целия обществен живот. И тъй като не може да се каже на земята да спре, докато България си ремонтира конституцията, ще си остане в групата на губещите.
