Офшорната логорея

Migration Image

Необходимо е да се въведе данък офшорка, защото държавата има право да регулира тези парични потоци, лишаващи я от капитал, заяви през седмицата адвокат Тодор Табаков, който е и член на управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата. За облагане на финансовите транзакции от България към офшорните зони по-рано се обявиха и други работодателски организации.

Несъмнено всичко това е по вкуса на населението, което неизбежно плаща налозите върху скромните си доходи, докато вижда как заможните бизнесмени се измъкват от данъчната гилотина. Но въпросът е доколко приложими са на практика подобни мерки и не става ли дума само за популистко говорене, целящо единствено да отклони вниманието от други по-важни въпроси?

Около 100 млн. евро се очаква да влязат в държавата, ако се въведе данък за паричните преводи към офшорните зони. Това ще са приходи само от преките данъци, а ако включим в сумата и парите от данъчните измами, ще станат много повече, твърди Табаков. Как обаче той е стигнал до тези числа, не се знае. От една страна, не е ясно колко точно ще бъде евентуалният данък върху транзакциите – 10 или 15 процента. А от друга – никой не е в състояние да посочи колко пари се изнасят към т. нар. данъчни оазиси. Впрочем, че не са правени подобни анализи, призна и самият Табаков. Ето защо е абсурдно да се предвиждат 100 млн. евро или каквито и да е други суми.

Всеки може да разполага с парите си, както иска, но след като си плати данъците. Тогава няма да се налага фирмите или собствениците им да се крият, категоричен е той. По думите му в някои държави като Германия например имало строг контрол над паричните потоци, които се насочват към офшорните зони. Когато е налице такъв трансфер, веднага започват проверка дали има извършена услуга, заради която се плаща. Ако няма, то сумата моментално бива обложена, обяснява още Табаков.

Подобна практика несъмнено би дала резултат, но не бива да подценяваме до такава степен бизнесмените, ползващи райските кътчета като данъчни убежища.

Освен това за облагане на парични потоци към страни от Европейския съюз като Кипър, Люксембург, Холандия и др. например пък изобщо не може да става въпрос, поне докато Брюксел не въведе някакви общи правила за финансовите транзакции.

Около идеята за въвеждането на данък офшорка има и още един ключов проблем. Това, че даден бизнесмен е решил да скрие собствеността на дружеството си чрез регистрация в някоя от въпросните юрисдикции, по никакъв начин не означава, че и банковите му сметки ще са там. Дори напротив – в повечето случаи фирмата е регистрирана на някой остров, но парите й се държат в сигурни финансови институции в Швейцария, САЩ, Сингапур и т.н.

Но най-важното нещо, което поставя под съмнение цялото това мероприятие с облагането на сенчестите капитали, е фактът, че в действителност никой (или почти никой) не прехвърля просто така някакви пари към офшорната си компания. Избягването на данъци става по добре смазани и работещи от години схеми. Така например, ако един износител купи или произведе в страната стока за 1000 долара и я продаде в чужбина за 1500 долара, реализираната разлика от 500 долара подлежи на облагане с данък върху печалбата или общия доход. Налогът се избягва лесно, ако покупката на стоката от местния износител се извърши от контролирана от него офшорна фирма по себестойността от 1000 щ. долара, след което същата компания посредник продава стоката на крайния потребител по цената на реализация в чужбина – 1500 долара. В този случай печалбата се формира изцяло в офшорната фирма и няма данъчното облагане на дохода.

Компании, регистрирани в данъчни оазиси, много изгодно се използват и за минимизация на данъците при дейността на смесени предприятия. В този случай едни и същи хора владеят и управляват едновременно местната и офшорната компании, учредители на съвместното предприятие. Това дава възможност да се изпращат в трета страна част от доходите, принадлежащи на чуждестранната компания във вид на дивиденти, които не се облагат с данъци. След това тези пари, под формата на инвестиции или кредити, могат отново да се върнат в държавата, където е регистрирано съвместното предприятие.

Широко разпространена практика е и акумулираните в офшорките средства да се използват за финансиране на фирми в други страни. Съответните суми се оформят като кредити, отпуснати от офшорната компания на български търговец например, който осчетоводява сумите именно като получени заеми, а не като приходи. Подобни кредити лесно могат да бъдат разсрочвани, а размерът им да расте неограничено, без да се нарушава местното законодателство, макар собственикът на офшорната компания и на местното дружество да е едно и също лице. Именно това е и причината парите, които вече се намират извън България, да не могат да бъдат върнати обратно просто така и да се обложат.

Поради всички тези условности и възможности никак не е странно изказването на финансовия министър Петър Чобанов, че на този етап не се ангажираме с обещание за подобен данък. Но ако бъде прието, това би било нещо много новаторско.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст