Премиерът Пламен Орешарски обяви, че невърнатият на фирмите данъчен кредит по ДДС е три пъти по-голям от данните, които обявяваше правителството на Бойко Борисов. Четири години поред ни уверяваха, че невърнатото ДДС е 250 млн. лв., което е поносима сума. През изтеклата седмица обаче стана ясно, че размерът е три пъти по-голям. Става дума за 776 млн. лева. Това са пари, които държавата дължи на бизнеса, и вместо да им ги върне, се е финансирала с тях, заяви Орешарски в петък (12 юли), когато отчете пред Народното събрание изпълнението на поетите от правителството ангажименти.
Само за 2012-а Националната агенция по приходите е платила 25 млн. лв. лихви за забавено възстановяване на ДДС. Тези лихви са преки щети за бюджета. Те са платени за забавено ДДС, като в същото време по официално обявената информация такова забавяне няма – каза още министър-председателят. Жалко е, че представителите на ГЕРБ не са в тази зала, за да коментират колко редовно са плащали ДДС и да ми подскажат откъде да взема тези 500 млн. лв., с които очевидно бюджетът се е финансирал, като не е възстановявал в съответните срокове ДДС. Всъщност тези 500 млн. лв. липсват и от плановете за актуализация на този етап.
Според бившия заместник-министър на финансите Владислав Горанов изнесените данни за 776 млн. лв. невъзстановено ДДС са спекулация. Аз не знам за такива суми. Невъзстановеното ДДС се изчислява на базата на заявени от фирмите и неплатени суми. По наше време те бяха 250 млн. лева. Питайте сегашния премиер откъде са тези допълнителни над половин милиард лева, отбеляза той.
Във всеки случай в изнесените от Орешарски данни има един озадачаващ факт – лихвата за забава, която НАП плаща, е равна на 10% плюс основния лихвен процент, обявяван от БНБ. А този лихвен процент през изминалите четири години се е движил между 0.15 и 0.5 процента. С други думи, платените от НАП лихви – 25 млн. лв., кореспондират със сумата 250 млн. лв., а не със 750 млн. лева. Но възстановяването на ДДС е достатъчно сложен процес, така че вероятно има обяснение на това разминаване.
В отчета си Пламен Орешарски се спря на всички по-важни мерки, предприети от кабинета за изминалия един месец от неговото управление. От 1 юли е увеличен на размерът за обезщетение на дете от една до две години от 240 лв. на 310 лева. Това е направено с вътрешни ресурси на системата за държавно обществено осигуряване.
Еднократната целева помощта за домакинствата с ученици, които предстоят да бъдат първокласници, е увеличена от 150 на 250 лв. Средствата са осигурени от разместване на разходни направления.
От 1 юли с 15 лв. е увеличен минималният диференциран доход за отопление за гражданите, имащи право на енергийни помощи. Така през новия отоплителен сезон енергийното подпомагане ще обхване нови 60 хил. ползватели, посочи премиерът.
По-нататък той изброи няколко инициативи за подобряване на бизнес средата. Подготвят се изменения в закона за обществените поръчки, за да бъде разширен достъпът на малки и средни фирми и за по-голяма обективност при търговете. Разработват се и законодателни изменения, които да подобрят режима на единната сметка за плащане на задължения към бюджета, като се представи избор на лицата дали да плащат данъци, или осигуровки. Ще бъде предоставена също така нова електронна услуга от НАП – автоматично предоставяне на данни на хората при промяна в данъчно осигурителната им сметка.
Правителството подготвя и концепция за реформиране на Българската банка за развитие, за да може тя да предложи на своите клиенти типични продукти за стартиращ малък и за експортно ориентиран бизнес. По думите на Орешарски кабинетът е поръчал изследване за свръхзадлъжнялостта на българските домакинства. След обобщаване на резултатите от това проучване по късно през есента ще предложим конкретни мерки за смекчаване и ограничаване на този сериозен за доста домакинства въпрос, изтъкна той.
