Странна порода е българският чиновник. Движи някои проекти, хвали се с тях, а когато всичко приключи успешно – например приватизацията на държавно предпирятие, ги забравя. Отчетът пред началството сякаш му е достатъчен, за да му е спокойна съвестта, а работата е свършена. На тези мисли навява прегледът на някои директории в интернет страницата на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. За пореден път открихме група големи компании, с чиято продажба на големи инвеститори се хвалеха предишните правителства. В един списък, публикуван на същата тази страница, обаче откриваме, че те отново са сред подготвяни за приватизация, въпреки че отдавна са продадени.
Интересното е, че нито в самата Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, нито в ресорните министерства, под чиято юрисдикция са дружествата, някой е обърнал внимание върху този немаловажен факт. Как ли биха се чувствали експертите от тези ведомства, когато някой инвеститор им се обади и ги попита за подробности около раздържавяването на точно тези фирми?!
Явно никой не е прочел и написаното от в. БАНКЕРЪ за този пропуск неотдавна и нередностите не са отстранени. Затова сега ще опишем още някои подобни грешки и пропуски.
Припомняме, че в този списък за раздържавяване присъстват общо 1443 фирми. Между тях има и такива, от които вече са продадени големи дялове, предлагат се и миноритарни дялове, които пък вече си намериха купувачи на проведените след 2010 г. централизирани публични търгове.
Сред подготвяните за приватизация фирми откриваме
застрахователя ДЗИ ЕАД – София
Дружеството се кипри и в списъка с пакет от 20% от капитала си. Какво ли би изпитал инвеститорът КВС груп, ако прочете, че една пета от собствеността му е обект на раздържавяване?!
На 3 август 2007 г. белгийската група получи необходимото одобрение от регулаторните органи у нас и приключи сделката за покупката на 70% от ЗПАД ДЗИ, който придоби от фирмата на Емил Кюлев Контракт-София ООД. По-късно мажоритарният собственик изкупи и останалите акции с право на глас и вече държи 99.95% от капитала. Останалите книжа са собственост на няколко фирми (0.01%) и на индивидуални инвеститори (0.04%).
Белгийската група KBC реагира бързо на приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. и бе първият белгийски инвеститор в българския финансов сектор. След покупката на ДЗИ в края на същата година белгийците станаха мажоритарен акционер в СИБАНК, с което се постави началото на най-голямата група в сектора на финансовите услуги в България.
ДЗИ и СИБАНК са компаниите, чрез които KBC груп е представена и работи на българския финансов пазар в два основни сегмента: банкови и застрахователни услуги, както и с продукти по управление на активи.
От 7 ноември 2011-а беше прекратена регистрацията на емисията ценни книжа, издадена от ЗАД ДЗИ на Алтернативен пазар BaSE, Сегмент акции. Това стана след отписването на дружеството от регистъра на Комисията за финансов надзор.
Парадоксалният списък съдържа и други любопитни детайли. Тук фигурира и
ТЕЦ Марица 3 АД – Димитровград
Посоченият държавен дял за продажба е 49 процента. В действителност почти всички акции са продадени: софийската фирма Топ Груп ЕООД държи 49% от тях, а Драфт ЕООД – 47.55 процента. Според последния отчет на дружеството по 2% от книжата с право на глас имат Ел Ем импекс ЕООД, което е собственост на Христо Ковачки, и Първа инвестиционна банка. Мениджърите, участващи в управителните и контролните органи на дружеството, не притежават акции от капитала му.
Основната дейност на дружеството е производството и продажбата на електрическа енергия, от която идват 78% от всички приходи. То притежава лиценз за това, валиден до края на 2015 година.
Заради отчетената загуба за миналата година акционерите на ТЕЦ Марица 3 АД са останали без дивидент, а мениджърите му не са получили тантиеми.
Колкото и невероятно да звучи, и продаденото през 2005 г.
Бояна филм ЕАД – София
чака инвеститор за 30% от капитала си.
От август 2005 г. тя е собственост на Ню Бояна филмАД – София, чийто управител е Дейвид Мордехай Варод. Съакционери в дружеството купувач са Ню Имидж България – София (с дял от 95%) и Министерството на културата с 5% от общия капитал. Според информационната система Дакси Ню Имидж България е еднолична собственост на Ню Имидж Инк. – САЩ. Очевидно отговорните му служители трайно са загърбили грижата за тази собственост. А на американците им предстои да преживеят стрес, ако ги нападнат кандидат-купувачи.
Ню Бояна Филм Стюдиос ЕООД (Nu Boyana Film Studios) е правоприемник на Студията за игрални филми Боянаи на Бояна филмЕАД. Основната им дейност е свързана с производството на кино- и видеофилми, на други аудио-визуални произведения и всички съпътстващи ги производства и услуги.
Бояна филм е създадена през 1962 г. като държавно предприятие за производство на филми. След промените в България от 1989 г. то се трансформира в различни структури, докато си намери купувач.
