Най-рано през ноември ще могат да започнат официалните преговори с Европейската комисия за разпределението на милиардите евро по новите оперативни програми до 2020 година. По думите на вицепремиера Зинаида Златанова, която представи през седмицата споразумението за партньорство с Брюксел, окончателното предложение на българското правителство ще бъде внесено в комисията през октомври. А подписването му можело да се случи още в началото на 2014-а, стига да няма критики от евроекспертите.
Всичко това подсказва, че България няма да влезе с т.нар. летящ старт в новия програмен период. При най-доброто стечение на обстоятелствата, включително и моментална оценка на съответствието на оперативните програми, първите проекти могат да бъдат изпратени за одобрение чак през втората половина на следващата година. Така ще се получи вакуум от осем-десет месеца, в който няма да се сключват нови договори за европейско финансиране.
От представянето на новото споразумение се разбра също, че страната няма ясна позиция по спорните въпроси в договора за сътрудничество с Еврокомисията. А безцелното лутане на българските институции и липсата на конкретни и точни аргументи предполага загубата на десетки, дори стотици милиони. Проблемът е, че занапред пари ще се отпускат само срещу реформи и всяка държава ще е задължена да изпълни съответните предварителни условия. През 2016-а Брюксел ще направи преглед на реализацията им и, ако установи нередности, фондовете ще се спират автоматично.
У нас най-критично засега изглежда положението в здравния сектор, който по всяка вероятност ще остане без европейски средства. Причината е, че в края на годината не само трябва да бъде одобрена Национална здравна стратегия, но и да бъде изпълнена, което просто няма как да стане. Разработването на документа започна реално през 2011-а, само че едва при служебния кабинет бяха определени приоритетите за финансиране в него. Това бяха оптимизацията и модернизирането на спешната помощ, въвеждането на електронната здравна карта и диагностично-свързаните групи.
Също до декември е необходимо да са готови общата стратегия за електронно управление и тази за интелигентна специализация. И висшето образование трябва да има такъв документ, но до май 2014-а. Все още нямаме стратегия за развитието на пътната инфраструктура, но според директора на дирекция Програмиране на средствата от ЕС в Министерския съвет Добринка Кръстева, Еврокомисията е осведомена за работата и напредъка по нея и вероятно няма да настъпят проблеми.
Бавим се и с реформата във водния сектор, която изисква изменения в законите и промени в тарифата за таксите. Макар че крайният срок е декември 2016-а, като предупредителна мярка заради закъснението Брюксел вече ни отряза възможността да възстановяваме разходите за ДДС.
Оказа се, че и средствата за младежката безработица ще са с една трета по-малко от обявените по времето на служебния кабинет 150 млн. евро. Вицепремиерът Златанова не можа да обясни защо се получава така, но директорът на оперативната програма Човешки ресурси Наталия Ефремова каза, че причината са грешните първоначални изчисления.
Друга критика към България е слабата връзка между анализа на икономическата ситуация и планираните мерки. В случая сме решили да използваме финансовия ресурс за всички 11 приоритета на национално ниво, вместо да се съсредоточим само върху няколко, за да се постигне по-голям ефект.
Липсва ни и ясна позиция за броя на градовете и пътищата от втори и трети клас, които ще се финансират от новата програма Региони в растеж. Засега сме заявили, че ще искаме пари за 67 града, а Еврокомисията настоява за шест-седемцентъра на растеж, които да получат парите.
Най-сериозно обаче е разминаването по бъдещата оперативна програма Наука и образование. Комисарите искат тя да отпадне заради липсата на подготвени кадри и риска от загуба на средства. Брюксел никак не е убеден в капацитета на Министерството на образованието и науката да управлява такава програма. Но нямаме план Б и ще се борим до край тя да остане, отбеляза Зинаида Златанова.
