Един от емблематичните примери за приватизацията на тъмно на предприятия у нас – ямболският завод за малц, собственост на акционерното дружество Пивоимпекс, е сложен на тезгяха от частен съдебен изпълнител. Причината е огромният дълг, който е натрупал към Интернешънъл Асетс Банк. Тя е потърсила правата си като кредитор. Цената на този етап е малко над 8 млн. лева. Едва ли ще се намери купувач за тази сума, но очевидно търпението на финансовата институция към некоректните длъжници окончателно се е изчерпало.
На практика банката трудно ще прибере вземанията си и със сигурност ще загуби от операцията. За разлика от собствениците на предприятието – офшорното дружество Инсайд овърсийз лимитид, регистрирано в щата Уайоминг (САЩ) и със седалище в Лондон. Хората, които го представляват у нас, са Алексей Иванов, Емилия Рибарска и Иван Начев.
Да напомним, че през 1999-а заводът бе продаден от тогавашния министър на търговията Валентин Василев срещу колосалната сума от… 570 лева. Срещу тази впечатляваща инвестиция новите собственици получиха освен имотите в Ямбол и осеметажна сграда в София, както и над 1000 кв. м складове в Свищов. Историята на предприятието започва през 80-те години, когато управлението на страната решава, че у нас трябва да бъде изграден завод за малц, който да захранва цялата пивоварна промишленост. Строителството му започва през 1988 година. По стар социалистически обичай се харчи нашироко. Купуват се немски машини от последно поколение за близо 40 млн. г. марки. Издигат се сгради и силози за съхранение на ечемика и на преработената в малц суровина. Държавата влага в тях близо 240 млн. г. марки. Заводът, който е под шапката на тогавашното СО Българско пиво,трябва да бъде завършен през септември 1992 година. След революцията (на 10 ноември 1989-а) стопанското обединение се превръща в държавна фирма Пивоимпексинженеринг. През декември 1997-а тя е преобразувана в еднолично акционерно дружество и то е обявено в несъстоятелност. Според тогавашните отчети вземанията на кредиторите му по това време са стигнали 52 138 172 лева. Така е постлан пътят към приватизацията му. За късо време собственик на част от неговите активи става прословутата захарна компания Бартекс, която е цесирала дълг на завода към Ямболската банка, но след решение на Върховния касационен съд (от юни 1998-а) правата й върху предприятието са отнети. Сериозен интерес към малцовия завод проявява американската компания Сийборд. Но щатските бизнесмени били препратени да инвестират във Винпром-Русе. Така идва ред на човека, за когото всъщност е бил предназначен заводът – тогавашният председател на надзорния съвет на Балканкар Холдинг Иван Начев. Срещу него дълго време се водиха дела за злоупотреби в мотокарния гигант. В документите като директор на офшорката, която купува завода, фигурира лицето Саймън Ашли Кулдридж. Той обаче дава пълномощни за представителство на Начев и на Алексей Иванов. И именно те представят корпоративни гаранции пред синдика на дружеството и пред съда по несъстоятелност, че ще погасят задължения на Пивоинвестинженеринг в размер на 16 млн. г. марки и декларират ангажимент за инвестиции в размер на 23 млн. г. марки. Така офшорката се сдобива със 100% от капитала на обявеното в несъстоятелност държавно дружество и плаща за него цифром и словом 571.32 лева.
През годините периодично възникваха скандали около предприятието, но те бяха бързо потушавани, а финансовото му състояние винаги е било на прага на фалита. Това, разбира се, не попречи през март 2008-а правителството на тройната коалиция (кабинетът Станишев) да подаде отново ръка на собствениците му. Нещо повече, беше взето решение и бе променен погасителният план на ямболското дружество, преоформен по Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени до края на 1990 година. Към този момент задълженията на дружеството към държавата бяха близо 12.5 млн. лева. Няма публична информация дали тези задължения са били изплатени…
Затова пък името на дружеството може да бъде открито в доклад на Агенцията за държавна и финансова инспекция от 2009-а, когато въпреки тежкото си финансово състояние то успява да се спазари с кметството в Ямбол и да изкупи земята под сградите си твърде евтино. Това става, след като собствениците на завода декларират намерение да реализират инвестиционно предложение за изграждане на завод за производство на малц в град Ямбол на площ от 56.560 декара.
В крайна сметка днес единственият ощипан от несъбираемите вземания на това дружество по всяка вероятност ще се окаже държавата, тъй като банките кредиторки и по ред, и по закон са на първия ред за прибиране на имотите на дружеството…
