Кризата слиза от сцената (но не от нашата)

Migration Image

Все по-убедителни са сигналите, че кризата слиза от световната сцена и я отстъпва на икономическото възстановяване.

Частните производители, които са гръбнакът на икономиката в еврозоната, са все по-оптимистично настроени за утрешния ден. Данните за БВП на общността тази седмица дадоха ясен знак, че рецесията тук вече е минало, прекъсвайки отрицателния й тренд, стартирал преди шест тримесечия (през декември 2011 година). След като седмица по-рано брутният вътрешен продукт на Англия изненада инвеститорите с растеж, по-голям от предвижданията, сега дойде ред и на поголовен оптимизъм всред мениджърите както от промишления и строителния бранш, така и на заетите в услугите. В Щатите производителите също бяха обхванати от оптимизъм. Това е и основната причина Фед все по-уверено да дава сигнали за възможността да врътне кранчето на кредитните стимули, които са жизненоважни както за щатските, така и за европейските пазарни участници. Това е и основната причина за масовите разпродажби на книжа – корпоративни и държавни. Чисто и просто дилърите се запасяват с достатъчно количество пари в брой.

Българската икономика обаче, въпреки че се изкачва в класациите за конкурентоспособност, продължава да разчита единствено и само на европейските фондове и на износа. Притокът на европейски пари е под въпрос, защото не са даденост, а трябва да се усвоят, а управниците ни имат уникалния опит да предизвикват спирането им. Износът пък е в пълна зависимост от конюнктурата на пазарите. Вътрешното потребление не е фактор, защото населението продължава да потребява най-вече вносни стоки.

Последните данни от балансите на банковата ни система още по-ясно показват, че икономиката ни е заложник на европейското финансиране и на износа. Балансите на банковата ни система са нараснали с 0.5 млрд. лв. за последния месец. Основна заслуга за което имат новопривлечените средства от фирми. С други думи, вместо да търсят заемни средства за разширение на производството си, те спестяват, което е типично за период на криза, а тя засега упорито не иска да слезе от родната сцена. Показателен за липсата на интерес към сключването на нови кредити е фактът, че кредитните портфейли на банките в момента са на равнищата им от края на предишната година, дори с 43 млн. лв. по-малко. Увеличените средства в банковата ни система се държат на каса или по сметка при централната ни банка. И в двата случая те носят 0% лихва, т.е. нищо. Това е основната причина за намаляване на лихвените приходи на банките и за увеличаване на таксите и комисионите им.

Липсата на алтернативи за инвеститорите у нас, които основно са банките, ги принуждава да купуват дългови инструменти – български и чуждестранни. Именно активните купувачи на пазара не позволиха цените на книжата ни да се повлияят от световната тенденция за поевтиняване на книжата и се запазиха на нивата си от предишния седемдневен период.

И през тази седмица цената на българската емисия, деноминирана в евро с падеж през юли 2017-а, гравитираше около 107 евро за 100 номинал, отстоявайки доходност от 2.3% на годишна база.

Доходността и на излизащата в падеж през януари 2015 г. доларово деноминирана българска облигационна емисия се запази на равнищата си отпреди седмица. Тя се търгуваше при 1.15% годишна доходност.

На вътрешния пазар доходността на държавните ценни книжа също се задържа на установените вече равнища от 1.6% годишна доходност за книжата със срочност 2.5 години до падежа им и 2.8% за тези със срочност 5.5 години. Емисиите с падеж след седем и десет години се търгуваха на равнищата съответно от 3.2 и 3.8% на годишна база.

На 2 септември Българската народна банка проведе аукцион за продажбата на съкровищни бонове с номинална стойност 300 млн. лв. и с падеж след една година. Достигнатата средна продажна цена се установи на 99.4 лв. за 100 номинал, гарантиращ възвръщаемост от едва 0.6 процента. Казвам едва, защото подобни книжа на държави като Словения, които имат същия кредитен рейтинг, са с възвръщаемост 2.83 процента.


Петър Драмов, УниКредит Булбанк АД

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст