Лихварството не е подвластно на БНБ

Migration Image

Трябват ви спешно пари? Вземи бърз кредит сега! Подобни рекламни послания се въртят по телевизиите вече два месеца. Компаниите за бързи кредити, сякаш за да запълнят отслабналия приток от банките, обещават на гражданите манна небесна – няма лихви, няма обезпечения, одобрение на искането в рамките на няколко минути. Да ти се замае главата. И ако наистина имаш спешна нужда от 500-600 лв., които няма откъде да вземеш, е нормално да се изкушиш. Едва по-късно разбираш, че за взетите 600 лв. всеки месец трябва да плащаш минимум 60 лв. лихви, а за цяла година поне 720 лева. Главницата е отделно. И това в най-добрия случай. Опарилите се от тези бързи заеми вече са хиляди. И затова не е изненада, че в интернет пространството срещу тях има много коментари. Повечето от които могат да се обобщят с един въпрос: Къде гледа БНБ?. И ние попитахме същото Централната банка. Оттам ни изпратиха пространен отговор. Съветваме всеки да го прочете, за да знае по кои въпроси може да си търси правата в БНБ и по кои – в други държавни институции.

Сред финансовите институции по смисъла на Закона за кредитните институции (ЗКИ) попадат и тези, чийто основен предмет на дейност е отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове и други възстановими средства. Те не подлежат на лицензиране или регистрация по друг закон, затова съгласно чл.3, ал.2 ЗКИ се регистрират в БНБ. Основните изисквания, на които трябва да отговарят, за да се регистрират, са определени в закона, а документите и редът за това – в Наредба №26 на БНБ за финансовите институции. Накратко казано, това са притежаване и поддържане на определени нива на собствен капитал, съответствие с критериите за квалификация, професионален опит и репутация на лицата, управляващи и представляващи финансовата институция и на нейните собственици с квалифицирано участие (10 и повече на сто от капитала).

Финансовите институции, които предоставят заеми или извършват финансов лизинг, са задължени да се регистрират в Централния кредитен регистър и да представят ежемесечна информация съгласно изискванията и реда, предвидени в Наредба №22 на БНБ. Всички регистрирани в БНБ финансови институции представят периодично информация за финансовото си състояние, чрез която се следи дали спазват изискването за минимален капитал, чието нарушение може да застраши интересите на техните кредитори. Наредба № 26 на БНБ съдържа основни изисквания спрямо финансовите институции, съгласно които те трябва да имат правила за дейността, която извършват, а кредитиращите – и общи условия, които се предоставят на клиентите при установяване на отношения с тях.

БНБ упражнява контрол върху регистрираните при нея финансови институции по спазването именно на гореизложените изисквания, което по същество не обхваща начина, по който извършват своята дейност, размера на лихвите по отпусканите от тях заеми или годишния процент на разходите, способите, по които събират своите кредити, и т.н. Ето защо и

правомощията на БНБ за санкциониране

на регистрирана финансова институция са свързани единствено с установяване на нарушение на тези изисквания, които Централната банка контролира, като крайната мярка е заличаване на съответната финансова институция от регистъра, което я лишава от правото да извършва такава основна дейност. Заличаване може да стане и по искане на самата финансова институция. От влизането в сила на Наредба №26 (15 май 2009 г.) до 1 август 2013 г. от регистъра са заличени общо 38 финансови институции.

Обстоятелството, че БНБ не упражнява контрол върху самата дейност на финансовите институции, не означава, че тази дейност не е правно уредена и няма кой да я контролира. Така например, при установяване на отношения с клиенти, финансовите институции в качеството им на задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) прилагат мерки за комплексна проверка на клиентите. Контролът по този закон се упражнява от министъра на финансите и председателя на Държавна агенция Национална сигурност.

В случаите, когато финансови институции предоставят услуги от разстояние или извършват дейност по отпускане на потребителски кредити, се прилагат разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и съответно на Закона за потребителски кредит (ЗПК). По тези закони

контролните функции се осъществяват

nbsp;

от Комисията за защита на потребителите (КЗП) към министъра на икономиката, енергетиката и туризма. КЗП следи и извършва проверки на обявените от финансовите институции общи условия към договорите за потребителски кредит, както и извършва проверки дали потребителите са уведомявани за условията по предлаганите продукти с предоставянето на Единен европейски формуляр. Комисията е институцията, която има право да налага санкции на финансовите институции относно спазването на тези и други изисквания съгласно ЗПК. През изминалата година КЗП е направила проверки на общите условия на някои от финансовите институции. В резултат на проверките от страна на КЗП тези финансови институции са променили общите си условия и са уведомили и БНБ за извършените промени.

Много често потребителите считат, че след като БНБ регистрира финансовите институции и информацията за тях е публикувана на интернет страницата на Централната банка, тя има и правомощия при решаването на спорове между тях и финансовите институции. Поради тази причина в БНБ постъпват жалби от клиенти на финансовите институции. Някои от тези сигнали засягат конкретни въпроси, свързани със Закона за потребителския кредит, други са свързани със сигнали за размера на лихвите, предлагани от някои финансови институции, трети възразяват срещу начислени такси и др.

Като публична институция БНБ подхожда отговорно към всяка една жалба и постъпил сигнал и, независимо от ограничените си законови правомощия по отношение на защитата на потребителите, извършва подробна проверка на фактите и обстоятелствата по всеки един сигнал или оплакване, като изисква аргументирано становище от финансовата институция, а ако конкретният случай налага, и чрез проверка на място в офисите на самата финансова институция. След извършване на анализ на постъпилите данни

БНБ информира конкретния жалбоподател

за заключенията от проверката, както и за правомощията на съответните компетентни институции, към които жалбоподателят може да се обърне за съдействие. За сведение, само от началото на годината до настоящия момент са постъпили над 30 оплаквания срещу 14 от регистрираните общо 284 финансови институции.

Анализът на постъпващите жалби показва, че в голяма част от случаите клиентите не са се запознали внимателно с всички важни условия по предоставяния им заем и особено тези, свързани с разходите по обслужването, такси, дължими неустойки при неспазване на уговорените срокове за погасяване. Едва когато срещнат затруднения с погасяването на кредита, потребителите обръщат внимание на детайлите в условията на сключения вече договор. Има немалко случаи, когато сравнително скъпи заеми не се използват за действително спешни и неотложни нужди, а се извършват непреценени разходи, като заемите впоследствие се оказват трудни за обслужване. От взаимноизгоден интерес е и двете страни, участващи в процеса на отпускане-получаване на кредит, да подхождат отговорно. При затруднения потребителите трябва да търсят съдействието първо на своя кредитор, който е в положението да предложи съдействие при решаването на проблема.

По повод на постъпващите в централната банка жалби

БНБ разработи в помощ на потребителите наръчник

под наименованието: Информация за клиенти на финансови продукти и услуги (адрес за достъп: http://www.bnb.bg/BankSupervision/wwwBSCustomersInformation/index.htm). Наръчникът е публикуван на интернет страницата на БНБ, в раздел Банков надзор, секция Информация за клиенти. В него е отделено специално внимание за реда и компетентните органи за решаване на спорове между клиентите и кредитните или финансовите институции. Информацията е представена на достъпен и разбираем език с оглед да помогне на потребителите при решаването както на споровете с финансови институции, така и с банките и да ги насочи към компетентните държавни органи при необходимост.

Казано накратко, БНБ контролира и може да санкционира дружествата за кредити по отношение на наличността на минимално изискуем капитал. Във връзка с изпирането на пари контролът върху въпросните дружества е в правомощията на ДАНС. Когато става дума за условията, по които се предоставят заеми на граждани, тежката дума за това дали е направено нарушение, или не има Комисията за защита на потребителите. А когато кредитите са под 400 лв., няма закон или институция, която да защитава длъжниците от техните кредитори.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст