Цветозар Томов е роден през 1954 година. Завършил е журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Със социология се занимава от 1986 г., когато работи в Националния институт за младежта. От 1991 г. е директор на социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. През периода 1992-1996 г. управлява частната агенция Маркетинг консулт. От 2000 до 2002 г. е директор по изследванията в Сова Харис, след което оглавява социологическа агенция Скала.
Г-н Томов, как попаднахте в Гражданския съвет, иницииран от Реформаторския блок?
– Бях поканен от две от партиите в блока. Няма да конкретизирам, защото вътре са седем формации, пък и не това е важно. Приех, защото 12-те точки, около които се обединиха реформаторите, за мен са приемливи. Дали имат потенциала да ги осъществят е друг въпрос, но дойдох, за да видя за какво става дума. Ние се събирахме около месец и нещо преди да взема решение дали да се включа, но постепенно се увлякох. Реших, че има смисъл.
Ще изоставите ли професионалното си поприще в името на новото амплоа, или двете неща ще вървят успоредно?
– Те не могат да вървят съвсем успоредно, защото публичната отговорност на социолога – не че я спазват всички мои колеги – трябва да бъде политически неутрална. Затова вероятно ще се откажа да влизам в ролята на социолог по медиите. Пък и отдавна не представям социологически данни. Ангажиментът ми не е партиен, защото не членувам в нито една от партиите в блока, нито някога съм членувал в партия, но при всички положения е политически. Подкрепям политиката на Реформаторския блок, участвам в нейната изработка и от тази гледна точка не би било коректно да коментирам политическите процеси в България като неутрален наблюдател.
Възможно ли е тогава да напуснете Гражданския съвет, ако се разочаровате от работата на Реформаторския блок?
– Разбира се, че е възможно. Ще остана, докато виждам смисъл. Не казвам, че няма подводни камъни, но през последния месец и нещо за първи път се озовах в компанията на хора, които се опитват да мислят за политика през общия интерес. Доколко това ще продължи и дали ще се превърне в доминираща тенденция, е рано да кажа. Но до този момент съвсем екзактно се спазва правилото всяко политическо решение на коалицията да минава през Гражданския съвет, да бъде обсъждано и да получи одобрението му. Това е едно от нещата, което най-много ме привлича. До този момент не е имало решение, което да науча от медиите. Надявам се практиката да продължи, защото в противен случай съветът наистина може да се превърне в орган-джуфка, притурка или орнамент някакъв, което мен лично би ме демотивирало да участвам.
Кой ще е първият въпрос, с който ще се захване съветът?
– Основната ни задача на този етап е да разкажем на обществото на достатъчно достъпен език какво бихме искали да променим в държавата. Участваме в раждащ се политически проект и програмата му тепърва ще се конкретизира, но при всички положения основният въпрос, върху който разсъждаваме, е как могат да се случат реформите. Без България да стане правова държава ние нямаме никакъв шанс като общество, затова реформата на правоохранителната система най-често се обсъжда. Вторият приоритетен въпрос е как да направим институциите работещи. И третото, което ми се струва много важно, е свързано с факта, че в България няма работещи механизми за контрол над властта. А когато една власт не се контролира, тя винаги се изражда. България е толкова зле не защото сме някакви по-негодни хора или защото политиците ни са по-големи изроди от чуждите и не за това, че са се сраснали с мафия , бандитизъм, бизнес и политика, а защото липсват условия, при които властта да се чувства непрекъснато заплашена и принудена да се съобразява с волята на гражданското общество и на институциите. Развитите европейски демокрации са по-добре от нас, защото политиците там знаят, че сгазят ли лука, отиват на кино и губят това, което имат. Така трябва да стане и в България.
Партиите в Реформаторския блок неведнъж са се разминавали в политическите си позиции, а може да се предположи, че гражданите в новия контролен орган невинаги ще са на едно мнение. Как ще се взимат решенията с консенсус при толкова многобройна и шарена група?
– Идеята за консенсус се свежда до това да се поставим в ситуация, при която всеки спорен въпрос да бъде обсъждан, докато се намери някакъв модел, около който всички становища да се обединят. Смисълът е в дебатирането и в търсенето на възможности за сходни позиции. Но дали това ще е достатъчно и ефективно при решаването на текущи проблеми, още не знам. Засега работи. А що се отнася до партийните становища, формациите в блока могат да са на седем различни мнения – това си е тяхна работа. Участвайки в гражданския съвет, аз не се съобразявам с ничие партийно мнение. Такова, разбира се, може да бъде изказано, но дали ще го приемем или не, зависи от конкретната позиция, а не от съответната партия.
Не се ли опасявате от партиен натиск, все пак? Това са седем партии, могат да станат и десет…
– Теоретично да, но нямат възможност да наложат диктат и да вземат сами решение, освен ако не разтурят самата идея. Нали това е ценността й! Пък и как да ни натиснат партиите? Как да ме натиснат точно мен, например? Трябва да ме убедят, че са прави. Според мен идеята на Реформаторския блок ще успее и ще стигне дотам да предложи ново управление на България, ако хората лека полека забравят кои партии ги представляват.
Познавате ли политическите опоненти на Реформаторския блок, т. нар. конкуренция, в лицето на партия Република БГ и проекта на Саша Безуханова България може, които също се борят за нов политически модел у нас?
– Не ги познавам в подробности, но ако сме толкова близки, да заповядат в Реформаторския блок. Тях съм склонен да ги приема като нещо по-нормално, отколкото тези, които в момента ни управляват. Не виждам възможност за взаимодействие с партии, които очевидно са обвързани със сегашното статукво.
Значи изключвате евентуално сътрудничество с ГЕРБ и отцепниците, които ще формират отделна партия?
– Категорично, обединение с ГЕРБ не е възможно. С отцепниците им – още по-невъзможно. Със сегашното си ръководство, политическия си материал и начина, по който е свързана с мафията, ГЕРБ не може да осъществява политиките, към които се стреми Реформаторският блок. Този въпрос бе обсъден в гражданския съвет на една от първите му сбирки. Няма да скрия, че има хора, които смятат, че преговори с ГЕРБ са неизбежни, но нямаше нито един член на съвета, който да изрази позитивно становище към тази партия. Бихме преговаряли, ако във формацията настъпят някои качествени промени, а хората в нея станат достатъчно разумни, за да се говори с тях върху някаква ценностна платформа. Но можете да бъдете абсолютно сигурни, че нито един член на Гражданския съвет няма да седне на една маса за преговори с лицето Цветан Цветанов, например. Както и с всички други хора, чието политическо компрометиране е стигнало степен, при която е невъзможно един цивилизован човек да мисли за диалог.
Наскоро партиите в Реформаторския блок се разделиха по въпроса за бъдещото разширяване на обединението. Какви са настроенията в Гражданския съвет по тази тема?
– Реформаторският блок е замислен като отворена за нови членове организация. От което не следва, че произволно ще се приема който и да е. Така че отговорът ми е двоен. Реформаторският блок може да се разшири, ако към него искат да се присъединят партии, които Гражданският съвет може да приеме.
Каква е вашата лична визия за изход от политическата криза в страната?
– Има песимистичен, реалистичен и оптимистичен сценарий. Песимистичният изход е лека полека социалното напрежение да спадне, протестите да не успеят, това правителство да се окопае и след няколко години в България да има социален взрив. След него обаче ще имаме една много по-разрушена страна – морално, социално, а вероятно и икономически. Със сегашния модел на управление БСП и ДПС могат да смачкат този народ, за известно време да го накарат да шушука в ъглите, дори да го оскотят съвсем, но не могат да управляват по този начин европейска страна в ХХI век.
Оптимистичният вариант е правителството да прояви отговорността да си тръгне час по-скоро и в едни избори българинът да не изнася деня за размисъл, след като е гласувал, а да го използва преди това. Важното е накрая така да променим това общество, че да е възможно то да бъде управлявано по-разумно. И аз вярвам, че се включвам в проект, който може да доведе до повече цивилизованост в българската политика.
Що се отнася до реалистичния изход от политическата криза – той е някъде по средата. Промяната няма да се случи толкова бързо и съвсем не на първите избори. Страната вероятно ще мине през още няколко социални сътресения, може би през още едно правителство от типа БСП – ДПС, но в крайна сметка сегашният политически модел ще бъде отстранен.
Тоест, допускате варианта Реформаторският блок да не участва в евентуално следващо правителство?
– Не само го допускам. Смятам, че ако блокът няма достатъчно потенциал да състави кабинет, е по-добре в най-добрия случай да предложи своята подкрепа за друг, готов да управлява в рамките на принципите, които Реформаторският блок иска да наложи. Целта е да се поеме отговорност за проблемите на страната тогава, когато има достатъчно доверие сред обществото.
Подобен сценарий няма ли да обезкуражи всички?
– Възможно е, подводни камъни колкото искате… Има хора, има апетити за власт и регионални структури, които подобно на повечето партии също искат да се наредят на политическата трапеза. И ако искаме точно тази трапеза на властта да я направим по-постна, трябва да имаме някакъв потенциал да се противопоставим. Дали ще стане или не, не мога да кажа, но определено има шанс.
Кое според вас е посланието, с което могат да се спечелят едни евентуални следващи избори?
– О, много надалеч ме пратихте. Честният ми отговор е, че не знам. Знам обаче, че в Гражданския съвет говорим за неща, които вълнуват 80 на сто от българите, и че искаме да предложим промени, които, ако успеем да приведем в практиката, са в състояние да създадат друго отношение към политиката.
