Напрежението между Атина и Москва започна сериозно да се покачва. Причината е публикуваната преди дни в гръцките медии телеграма с тарифите, по които Газпром продава руско синьо гориво на Стария континент. Оказва се, че през август 2013-а страните от Европейския съюз и Турция са плащали за 1000 куб. м природен газ по 370-380 долара, докато на гърците той е излизал доста по-солено – по 500 долара. Освен това за цялата 2012-а Газпром е доставил на Атина 2.5 млрд. куб. м синьо гориво по най-високата цена в Евросъюза.
За потъналата до уши в борчове Гърция намаляването на цената на газа е от ключово значение, за да подобри конкурентоспособността на икономиката си. Още в средата на август стана ясно, че в писмо, изпратено до руския президент Владимир Путин, гръцкият премиер Андонис Самарас е поискал отстъпки за тарифите, каквито Газпром вече направи за други клиенти на компанията от останалата част на Европа.
България също бе сред облагодетелстваните и получи 20-процентна отстъпка за цената на руския газ от 1 януари 2013-а. Договорът бе сключен за десет години с възможност на шестата София да намали количествата от Русия за сметка на собствения добив. Гърция обаче не е сред любимците на Кремъл. Особено след провала на сделката за покупката на газовите компании ДЕПА и ДЕСФА, които се занимават с разпределението и преноса на природен газ в съседната ни държава. За безспорни фаворити в търга се смятаха Газпром и Синтез, но те се оттеглиха от участие в приватизацията по заповед на Путин. Говорителят на най-големия руски газов концерн Сергей Куприянов заяви, че решението е взето, тъй като не били получени необходимите гаранции за финансовото състояние на ДЕПА. Оттеглянето предизвика огромна изненада и учудване в Атина. Кабинетът на Самарасзалагаше на раздържавяването на двете дружества, тъй като от него в хазната се очаква да влязат около 1.8 млрд. евро. Впоследствие от Кремъл допълниха, че няма да участват в нова процедура за гръцките активи, ако такава бъде обявена.
По всичко личи, че сега предстои сериозен сблъсък между двете страни. По – лошото е, че големият потърпевш от това може да се окаже България. В момента Гърция има три дългосрочни договора с чуждестранни компании – руската Газпром експорт, алжирската Сонатрах (за втечнен природен газ) и турската Боташ за доставка на природен газ с общ обем от 4.2 млрд. куб. м до 2016 година. Но основната част от тези количества (57%) се пада на руското синьо гориво, което идва по тръбата от България. Така че, ако Гърция реши след изтичане на контракта с Газпром да ограничи количествата, Булгартрансгаз ще загуби милиони долари от намалелите транзитни такси.
Изгледите този сценарий да се реализира съвсем не са за пренебрегване. За разлика от нас, гърците имат различни източници за доставка, които могат да използват, за да подсигурят нуждите си от газ дори при растящо вътрешно потребление. Терминалът за втечнен природен газ в Ревитуса все още не използва пълния си капацитет и има сериозен резерв за увеличаване на количествата. Не бива да се забравя и че през май 2010-а Гърция подписа необвързващ меморандум за разбирателство с Катар за внос на втечнено синьо гориво както и за изграждането на нов терминал на нейна територия на стойност 3.5 млрд. евро и с капацитет 7 млрд. куб. м годишно. Големият коз на Атина обаче е Трансадриатическият газопровод (TAP), който в края на юни бе предпочетен от консорциума Шах Дениз пред Набуко като трасе за експорт на синьо гориво от едноименното азерско находище към Европа. Той ще тръгва от Турция и през Гърция, Албания и по дъното на Адриатическо море ще достига до Южна Италия. Предвидено е по него да преминават между 10 и 20 млрд. куб. м природен газ в зависимост от обемите на доставките и търсенето. Справка в интернет страницата на компанията, която се занимава с разработката на TAP, показва, че Атина вече е започнала подготовката за реализирането на проекта. В ход са процедурите за оценка на въздействието върху околната среда и за социалното въздействие, започнало е и одържавяването на имотите, необходими за прокарването на тръбата.
От руската страна не са склонни на отстъпки. Нито Газпром, нито Кремъл са известни с актове на благотворителност. Затова очаквам искането на Гърция за намаляване на цените на газа да бъде посрещнато с вежливо, но твърдо не, смята Крис Уейфър от московската консултантска компания Macro Advisory. Според него до разглеждане на тази чувствителна тема може да се стигне единствено ако гърците сложат подходящи активи на масата за преговори. Виждали сме в миналото, например в случаите с Беларус и Украйна, че руснаците са готови да преразгледат тарифната си политика само ако имат интерес от някакъв бартер. Най-често това са тръбопроводи и терминали. Сега най-примамливият актив, който би ги развълнувал, е дял в Трансадриатическия газопровод. Ако Гърция може да си позволи да даде парче от тръбопровода на Москва, може да очаква по-евтин газ, смята Уейфър.
За България остава да изгради колкото се може по-бързо междусистемната връзка с южната си съседка, която трябваше да влезе в експлоатация през тази година. Е, в този срок определено няма как вече да се вместим, но колкото по-скоро е готов интерконекторът, толкова по-добре за нас. Необходимо е да се отбележи също, че имаме обещани от Азербайждан 1 млрд. куб. м природен газ годишно веднага щом бъде изградено трасе за тях. А и нищо не пречи да купуваме синьо гориво от TAP, стига, разбира се, да се постигне приемлива цена.
