Управляващите съвсем ни взеха за будали с последните си хвалби за намаляване на административната тежест. В решенията на Министерския съвет от редовното му заседание през седмицата най-напред стои епохалната новина, че до края на юни 2013-а били изпълнени 57 от планираните 62 мерки по Втория план за намаляване на административната тежест за период 2012-2014 година. Като истинско постижение пък се изтъква, че благодарение на това бизнесът бил облекчен със 75 млн. лв. на година. Чудесна пиар акция, но… за лаици. Истината е, че всичките тези мерки и облекчения бяха изпълнени още преди края на 2012-а и през април тази година служебният кабинет ги отчете. Същите сайтове, вестници и телевизии, които сега раздухват новината, отразиха пресконференцията на Марин Райков и при едно бързо търсене в Google лесно може да се види, че и тогава в заглавията са били изведени въпросните 75 млн. лева.
Още по-нелепото е, че половината от тази сума се дължи на отмяната на чл. 7, ал. 9 и чл. 111 от Кодекса за социално осигуряване, който засягаше подаването на платежни документи и декларация от осигурителя до банките, че са внесени дължимите вноски върху трудови възнаграждения. Промените в кодекса бяха гласувани през есента на 2012-а и са в сила от 1 януари, което обаче явно не пречи и днес да се отчитат като успех. Кому е необходимо всичко това, след като вицепремиерът Даниела Бобева работи изключително добре по собствените планове за намаляване на административната тежест?
На практика по-задълбоченият поглед върху фактите показва, че за шестте месеца на 2013-а са били въведени само две нови мерки за намаляване на административната тежест, тъй като в отчета към 31 декември 2012-а бройката им е 55. С други думи, половин година нищо не се прави по въпроса с премахването на регулаторните режими. А в оставащите три месеца до 31 декември трябва да бъдат изпълнени всичките 167 мерки в плана. Те са насочени към подаване на сведения по електронен и мрежов път, събиране на данни от други държавни органи вместо от бизнеса, премахване на задължения, разработване на инструкции, опростяване на терминологията и намаляване на сложността на нормативните разпоредби.
