Общата задлъжнялост на нефинансовите предприятия в България за 2012 г. по предварителни данни е 167.69 млрд. лв. спрямо 163.12 млрд. лв. за 2011-а. Добрата новина е, че вземанията достигат 71.181 млрд. лв., като за пръв път темповете им на нарастване са по-високи (5.229 млрд. лева) от тези на увеличаване на задълженията (4.580 млрд. лв.). За експертите от икономическия институт на БАН това е ясна тенденция за оздравяване на българската икономика.
Общият обем на дълговете към доставчици се увеличава с около 2 млрд. лева. През 2012-а те достигат 52.186 млрд. лв. при 50.170 млрд. лв. за година по-рано. Минимален ръст от 285 млн. лв. се отчита и при задълженията по търговските заеми, като може да се каже, че той е в резултат на увеличаването на БВП на страната. Забавените данъци към държавата нарастват с още 280 млн. лв. и достигат 3.628 млрд. лв. при 3.348 млрд. лв. за 2011-а. Задълженията към персонала са с 43 млн. лв. повече, или 1.981 млрд. лева.
В същото време се наблюдава намаление от 1.125 млрд. лв. при задълженията към финансовите институции. Банките пък са намалили общия обем на кредитите към фирми с 1.181 млрд. лв. – до 40.174 млрд. лева.
Резултатите от социологическо изследване на Института за икономически изследвания при БАН, проведено между 200 български частни компании, показват, че свиващите се пазари са основен техен проблем и причина за задлъжняването им (71.1%). Което от своя страна превръща продажбите с разсрочие, т.е. появата на дългове, в обичайна практика за 74.1% от дружествата.
Друг извод от проучването е, че част от фирмената задлъжнялост е фиктивна, за да се прикрие или източи ДДС. Като най-рискови се посочват фирмите с до три години пазарна история, изтъква д-р Ивайло Янков от БАН. Според него, освен подобни спекулативни и нечисти действия, налице са и вътрешнофирмени стимули за задлъжняване. Като пример той посочи, че в 36.3 на сто от случаите заплащането на мениджърите е напълно обвързано с резултатите на предприятието, а в 18.9 на сто това е частично.
Прави впечатление, че фирмите, работещи за износ, са много по-стабилни от тези, които оперират на вътрешния пазар, допълва проф. д-р Гарабед Минасян. По думите му, е необходимо да се отбележи, че вземането на дълг не е мръсна дума, като важното е как се управляват чуждите пари. Това заключение може да се направи както по отношение на фирмените финанси, така и на държавните, смята Минасян.
